Ябълка

Опитай да изядеш поне една ябълка

Без да въздишаш

за съвременното общество, неизлечимо болно,

за себе си, където всичко се разваля.

Без да мислиш как изглеждаш,

как по-добре да се представиш,

дали всичко в теб харесват.

Не е ли прелест?

Да бъдеш с ябълката, с нейните зърна,

перлената плът, червената обвивка?

Без да обсъждаш с илюзорните си опоненти

онова дълбокото, несправедливото?

Е, вкусно ли е? Как се чувстваш?

Как минава минутата ти свобода?

Как ти идва липсата на всякаква изкуственост?

Силно ли крещи природата?

Супер е тук, нали - без никакви препятствия.

Виж колко губиш, живеейки в ума си само.

Да, и каква радост и щастие чакаш,

когато една ябълка не можеш ...