Нова година
Годината събира си багажа,
преливат куфарите ѝ от спомени,
едва побира верните приятели,
до тях усмивките, стремежите, сезоните.
Във ъгълче събраха се сълзите,
едни от радост - други пък от болка
и педя място има за мечтите...
без прошката какъв ще е живота?
Два изгрева откраднах за късмет,
добавих стръкчета любов, надежда, вяра.
Тъга приших във края на куплет,
свидетел за това ми е луната.
Запълних всички празноти със щастие,
във вътрешния джоб - кесийка с чудо,
на глас благодарих за всички шансове,
помолих се за здраве и сполука!
Мирослава Тодорова