Понеделници, петъци, понеделници...
Безцветни хора рутинно преживяват дните си. Отегчено поглеждат часовниците си и недоволно констатират "Още час до края на работния ден."
А всъщност, след края на работния им ден настъпва същинския КРАЙ! Прибират се при навиците си. Не обичат! На диета са - не вечерят. Приятелите им - виртуални. Планират летни почивки - красиви дестинации за селфи. Взимат си душ, но недоволството не се отмива.
Животът им бърза- прескача от понеделник в петък. Светът около мен се движи като на магистрала. Скоростта му е над допустимата! Катаджии няма!
На моята калдъръмена уличка все още е юни! Все още е днес! Не бързам защото знам, че ме чакаш. Забравих за навиците си, свикнах с твоите. Не планирам нищо, то просто се случва. Вечерям с усещането за смисъл. Взимам си душ от обич.
Понеделник е! И все още е понеделник! Ще го изцедя до последната капка! Когато дните са "пълни"- тежат и оставят записки в календара.
И когато усещанията са така наситени, календарът изчезва. Не е ден, седмица, сезон. Само присъствие.
Запомняш ги с мирис на липа, вкус на череши и един мъж, създал юни за теб... за да има къде да се завръщаш.