Добър съвет от психолог как да се отървете от собствените си комплекси

Няма как да не срещате често хора, които са на 20, 30, 40 години, но това е външно. А някъде там вътре те като че ли са останали в детството и все още чакат любовта, която тогава не са получили напълно. И остават там дотогава, докато сами не се научат да намират удовлетворението в себе си.

Ние оставаме на тази възраст, на която не сме били достатъчно обичани.

Всяка възраст има своите нужди, а това значи, че и грижите и любовта на родителите всяка година имат своите особености.

Във възрастта до 2-3 години

В ранна детска възраст започва да се оформя доверието, затова любовта за едно дете се заключава в нежните грижи на майката за неговите нужди. Ако в тази възраст майката е била несигурна, ненадеждна, отхвърляла е детето и т.н., това може да формира подозрителност и съмнения, страх за собственото му благополучие.

В зрелия живот с такива хора е трудно да се установи контакт, в отношенията си те често подлагат партньора си на изпитвания и проверки на доверието. В близките си отношения могат да се чувстват беззащитни и уязвими.

На възраст 2-3 години

Малко по-късно, по време на периода на възрастта 2-3 години, детето се учи да бъде самостоятелно и да развива самоконтрол. Ако родителите възпрепятстват развитието в тези направления, например: нетърпеливо, настойчиво и упорито правят нещо вместо детето, което то може и само да направи за себе си; или, обратно, очакват действия, които детето не е в състояние самостоятелно да извърши – формира се чувство на срам. А ако родителите непрекъснато прекалено наглеждат, протектират, опекунстват над детето и остават глухи за неговите истински потребности, в детето възниква съмнение в способността му да контролира околния свят и да владее себе си.

Вече като възрастни, тези хора, вместо да бъдат уверени, мислят, че другите постоянно са втренчени в тях – наблюдават ги, анализират, занимават се с тях и се отнасят с подозрение и неодобрение. Също така при тях може да се прояви обсесивно-компулсивна симптоматика или параноичен страх от преследване.

Във възрастта 3-6 години

Любовта за дете във възрастта 3-6 години се заключава в поощряване на самостоятелните му действия, в подкрепа на инициативата му, в признаване на правото му на любознателност и творчество. Ако родителите в този период не позволяват на детето да действа самостоятелно, прекалено строги са и го наказват в отговор на неговите потребности, се развива чувство на вина.

И тогава в зряла възраст на такива "големи" деца не им достига целеустременост и решителност, за да поставят пред себе си реални цели и да ги преследват. Освен това, постоянното чувство за вина може да стане причина за пасивност, импотентност или фригидност, както и психопатично поведение.

В училищна възраст

В училищна възраст в децата се формира старание, трудолюбие. Ако в този период се съмняват в способностите на детето или в статуса му сред връстниците, това може да убие желанието му да учи по-нататък, а също така може да формира чувство за малоценност, което по-късно ще убие увереността в собствените му способности да функционира ефективно и да съществува в света.

Ако децата възприемат училищните постижения и работа като единственият критерий, по който се съди за техните добродетели, в зряла възраст те могат да станат "работна сила" (работохолици) в установената обществена ролева йерархия.

Протегнете ръка за помощ на вътрешното си дете и му помогнете да порасне. За целта намерете своя детска снимка или просто си представете детето, което живее във вас. На колко години е то? Как изглежда? За какво си мисли? Кой е до него? Какво го безпокои?

Поговорете с него.

Вземете лист хартия и два молива в различни цветове: един в дясната си ръка, а другият – в лявата. Ако сте десничар, то нека дясната ръка пише от ваше име – на възрастен, а лявата – от името на вашето вътрешно дете. Ако сте левичар, обратно.

В диалог сте само вие и вашето вътрешно дете. Кой от вас първи ще започне контакта? С какво ще започнете вашето общуване? Отговорите, получени на вашите въпроси, могат да се окажат за вас изненадващи.

Сега, когато сте намерили детето и сте влезли с него в разговор, дошло е време да влезете с него във взаимоотношения. Общувайте с детето вътре в себе си толкова, колкото му се иска. Попитайте го какво му липсва. Дайте му каквото поиска. Наречете го по име, кажете му топли, добри думи, изразете към него своята любов. Посъветвайте го нещо.

Бъдете за него този родител, от който вие сте се нуждаели тогава.

Автор: Ирина Парфенова, психолог