Веднъж попитах един мъдър човек:
– Защо нашите близки в напреднала възраст стават толкова непоносими? Нима именно те не знаят, че могат да ни наранят, точно те знаят всички наши болезнени точки и ни удрят точно по тях целенасочено. Понякога с особена точност и даже наблюдават с удоволствие как ни пронизват.
И ето какво ми каза този мъдър човек:
– Знаеш ли, два пъти в живота на човек настъпва преходна възраст и той става непоносим за близките си. Очевидно, за да облекчи раздялата и грижите.
В младежките си години, те стават непоносими преди да си тръгнат от дома и да започнат независим, самостоятелен живот. Те довеждат дотам родителите си, че те чак да се радват на решението им да излязат от дома и да си тръгнат, започвайки самостоятелен отделен живот. Всички фини връзки са скъсани и с детето вече не боли да се разделят. Нежността изтънява.
Същото се случва и в напреднала възраст, при старостта. Така природата ни подготвя за последното прощаване. Колкото по-непоносим е близкият човек в последните години от живота си, толкова по-лесно е раздялата с него. Защото също са скъсани всички фини връзки още през живота, остава само дълг, а нежността изтънява.
По-зле за онези, които и в първият, и във вторият случай съхраняват нежността в отношенията.
Понякога тази нежност разбива живота.