Може би няма да се изненадате, че зародишът на агресията при децата се развива в семейната среда. Тя е един от най-значимите въпроси на нашето време, защото не минава ден, в който да не се питаме, на какво се дължи и как се стигна до тук...
Прави впечатление, че проявите на агресия са все по-разпространени и сякаш никой не може да овладее този процес. Считаме, че телевизията, видео игрите, липсата на ограничения и правила са все причини за нестабилното душевно състояние и за разклатената нервна система на децата.
Несъмнено, изброените са значими фактори, но основното се гради в семейната среда, както вече много пъти сте чували. Специалистите винаги търсят отговорите там, но това което не подозираме е, че не просто възпитанието на малките, продължителните обяснения за правилно и грешно са важните – първостепенен е примерът и самите отношения между партньорите.
Да си за пример в семейството е огромно предизвикателство, особено в този век. Няма как да си винаги усмихнат, да си изряден във всичко, да желаеш мир на хората по цялата планета, да обичаш околните и да бъдеш перфектния добър герой. Но реално децата са като огледало, което отразява нашите тревоги, спънки, проблеми, нашите радости и умението да сме благодарни от наличното.
Когато ние водим разговори помежду си, неглижираме малката подробност, че децата ни наблюдават, слушат и трупат впечатления. Впоследствие това, на което са свидетели, рефлектира върху поведението и интересите им включително. Няма нужда да се питаме защо тогава толкова много подрастващи и млади хора споделят за симптоми на депресия, за отчаяние, за липса на желание за живот, нали?!
Нито ще се учудим, че непрекъснато се говори за агресията при децата. Професионалната реализация е трудна, материалната сигурност е относителна, родителите се прибират угрижени и понякога без яснота за утрешния ден. Честите финансови кризи (и на местно, и на световно ниво) нанасят периодични удари върху бюджета на всеки от нас, а това води до потиснати чувства и желания.
Подобни проблеми се решават според ценностната система на родителите. Ако тя е устроена така, че да се фиксира в недоимъка, несгодите, да се стига до яростни изблици или някакви зависимости, неминуемо детето се учи, че това са единствените варианти за реакция.
То няма способността да прави избор само и да съпоставя. Възприема чрез емоциите си ценностната система, която му се демонстрира в семейството. Ще измерва всичко в парична стойност и така ще задоволява нуждите си, независимо че те може въобще да не са материални. Освен това, ще бъде не само агресивно към околните, но и ще гледа негативно на тях и на света, ще бъде мнително, никога няма да се доверява. В резултат ще пострада и потенциала на интелекта му.
Обаче, ако в атмосферата у дома цари съвсем друг дух, където детето има възможност да развива мисленето си и да се чувства уверено, да осъзнава, че понякога се редуват лесни и трудни периоди, а родителите имат характер да ги преодоляват с мъдрост и разбиране, то ще се превърне в далеч по-пълноценна личност.
Може би мнозина от вас ще си кажат, че това е елементарна психология, а относно направените заключения няма как да не се досетим и сами, но изглежда, че нещата не стоят точно така. Когато човек стане родител, му трябва време, за да осъзнае, че оттук нататък носи отговорност не само за себе си, но и за съдбата на едно малко същество. За съжаление, някои закъсняват с момента на осъзнаването, други пък никога не стигат до там.
Същественото като изводи от работата на експертите е, че още като бебета започваме да “записваме на лента” случващото се в семейната среда. То се наслагва в подсъзнанието ни, а впоследствие ни тласка към едни или други крачки в живота. Агресията при децата всъщност се заражда в най-ранна възраст, много по-ранна, отколкото сме подозирали досега.