В настоящата, непозната от поне 50 години, криза много хора си налагат поведенчески модели, увеличаващи вероятността да се пречупят до нейното приключване. Тук събрах няколко „рецепти“, които ще помогнат да регулираме живота си в новите условия на самоизолация и карантина.
Нека отначало да разгледаме входните условия. В настоящият момент има 2 глобални фактора, които влияят и ще се усилват в близките месеци:
- Коронавирусът или по-скоро реакцията на него от официалните власти и хората. Наложената карантина, самоизолация, отмяна на събития, преструктуриране и прекратяване дейността на фирми, затваряне на граници и населени места.
- Събитията на фондовите борси и безпрецедентното ниво на поевтиняване на акции и глобални индекси.
Отчитайки мащаба и перспективата следва да приемем, че кризата ще бъде дълга. Карантината и ограниченията ще продължат минимум два месеца, преди да започнат да отслабват.
Много бавно ще се връща и доверието.
Съвременният човек не е привикнал на подобни условия на съществуване, за голяма част от хората това е коренна промяна на начина им на живот. Това важи и за много бизнеси. И нищо не може да се направи. Нито правителствата, нито хората са се сблъсквали с подобна по рода и мащаба си криза в близкото минало. По-рано са се случвали такива локални прояви, на които хората са реагирали най-често с преместване в друга безопасна държава или регион. Сега безопасно място няма, безопасността е вкъщи.
Това го казваме не да засилим още страха – за това достатъчно добре се постараха официални власти, медии и социални мрежи, а да фиксираме входните фактори, с които имаме да се справим.
Какво да правим с това?
Основно и ключово е да приемем, че светът няма да бъде същият. Това е събитие с глобален ефект, което ще промени света както Втората световна война, както 11-ти септември. Ще е нещо, което след време ще разказваме на внуците си, ще влезе в научната литература, ще предизвика промени в държавите и човечеството като цяло.
Сега нашата основна цел е да намалим загубите и да увеличим шансовете си за бъдещето. За това сме събрали няколко препоръки и модели, които да помогнат да извървим този път:
Първо
Следственият арест е много по-травмиращ от затвора, защото в него има надежда, че всичко „може и да се размине“, „всичко ще бъде както преди“. И тази илюзия има свойството да се самоподхранва и да повишава и без това немалкия стрес.
За затворника всичко е ясно. Той просто трябва да се научи да живее в новите условия и стресът при него намалява.
Затова не вярвайте на политиците, когато ви казват „потърпете само още малко и всичко ще се оправи“. Дори когато падне карантината няма с вълшебна пръчица всичко да се възстанови и веднага да се върнем към нормалния си живот.
Това ще бъде продължителен процес.
Затова отсега приемете, че това е за дълго. Така ще понижите стреса, пораждан от неоправдани очаквания и разочарования.
Второ
С огромна вероятност вашите привични сценарии и поведенчески патерни ще бъдат нарушени.
В началото всичко ще ви бъде интересно като влизането в нов дом, но след две-три седмици ще започнат депресивните състояния, паническите атаки и други неприятни реакции като нарушен сън, пристъпи на агресия и психосоматични прояви.
Причината за тях е свързана с това, че на нашия ум е нужен фундамент, а навиците и ритуалите са значима част от този фундамент. Да се заведат децата на училище, да се отиде на работа, да се изпие кафето в почивката са станали част от ритуалите, без които не можем. Сега тях ги няма.
Пред нас стои задачата да създадем нови ритуали, които да заменят старите, да си създадем нов фундамент.
Това включва да станем сутрин в определен час, да се облечем, да приготвим закуска, кафе. Да направим сутрешната гимнастика, да прочетем деловата кореспонденция. Всеки може да адаптира към себе си тези препоръки, но е важно да си поставим ежедневни задачи, които да изпълняваме неотменно.
Една от причините италианците да излизат и да пеят по балконите в точно определен час е добавянето на стабилност и изграждането на фундамент.
Трето
Много хора мислят, че трябва да „го минат“, „да се държат“, „да го преживеят“ и други подобни модели, базирани на волята и силата на духа.
Този геройски подход изглежда достоен за възхвала, ако нямаше един нюанс – посттравматичния стрес. Колкото повече сила влагате да се „държите“, толкова по-силно ще бъде посттравматичното разстройство. Затова си позволявайте и слабости – да се отпуснете, да повикате или поплачете ако е нужно, да споделите, че ви е тежко.
Говорете често с приятелите, с близките си, споделяйте и слабите си моменти и притеснения. Най-важно е да излезете от контекста "държим се“ и „ще се справим“.
Не е нужно постоянно да правите само това, което има смисъл. В ежедневието сме привикнали постоянно да бягаме по някакви задачи, да се движим към някакви цели.
Сега е важно да се занимаваме с дейности, които дават резултат тук и сега. Плетете, четете, оправете счупен стол, гледайте сериали, правете секс, дремнете през деня. Всички неща, от които сте се ограничавали преди, сега имате време за тях. Сега можем да си позволим и безцелни занимания.
Четвърто
Правете си равносметка за деня. Не от типа какво постигнах или какво направих, а какво прочетох, какво научих днес, с кого говорих.
Животът няма смисъл. Има живот, в който ние влагаме смисъл и ценност. Сега е важно да го правим съзнателно и преднамерено. Преди в голяма степен делегирахме тази отговорност на преките си ръководители.
Пето
Направете си списък с неща, който да можете, когато ви се струва, че „всичко пропада“, „нищо няма смисъл“, „ужас-ужас“, да погледнете и да си изберете.
В него може да включите:
- Разговор по телефона с приятели и близки;
- Онлайн игра;
- Настолни игри със семейството;
- Почистване на апартамента;
- Приготвяне на вкусотии;
- Записване на мисли;
- Поливане на цветята;
- Секс;
- Рисуване;
- Танцуване със слушалките;
Този списък можем да го продължим до безкрай, но е добре той да си е ваш и пригоден към вашия живот.
Накратко дотук
- Не чакайте бърз край на текущата ситуация.
- Създайте си нови привички и рутинни занимания.
- Позволете си слабост и не се опитвайте да се „държите“ постоянно.
- Намалете хоризонта си на планиране.
- Създайте си списък с действия, в случай че потрябва.
Как да инвестираме в бъдещето си или финансовата част на кризата
Първо
Преразгледайте бюджета и привичните си разходи. Ценността на парите може рязко да се измени като следствие на създадения излишък от човекочасове.
Най-важното не правете безсмислени емоционални покупки като 1500 рула тоалетна хартия и купища продукти, които никога няма да изядете.
Второ
Още сега започнете да търсите алтернативни начини да изкарвате пари. Най-вероятно в близко бъдеще финансовите потоци ще се преоформят.
Да държите носа си към вятъра няма да ви навреди.
Трето
Започнете да търсите неща, които ще имат отложено търсене. След кризата ще има ефект на натегнатата пружина, която се отпуска. Много бизнеси ще излетят. Потърсете ги. Като ориентир може да наблюдавате страните, които започват да излизат от кризата в Азия.
Четвърто
Учете се. В карантинния период огромно количество ресурси се отвориха за безплатно ползване. Сега имате излишък от време, в което може да научите много нови неща. Съставете си план и действайте.
И като финал: Ползвайте това време, за да излезете по-силни.