Много отдавна, събрали се Боговете и взели да размишляват, че би било много лошо, ако хората могат да намерят Мъдростта на Вселената по-рано, отколкото са готови за това. И решили Боговете да скрият Мъдростта на такова място, където хората не могат да я намерят, докато не са узрели.
Един от Боговете предложил да скрият Мъдростта на най-високата планина на света. Но те бързо съобразили, че хората скоро ще покорят всички върхове и че това не е най-сигурното място. Друг от Боговете предложи да скрият Мъдростта на дъното на най-дълбокия океан. Но и там хората могат бързо да я открият.
Тогава се обадил най-мъдрият Бог: "Аз знам какво трябва да се направи. Трябва да се скрие Мъдростта на Вселената в самите хора. Човек ще започне да я търси в себе си най-накрая, на последно място – само когато съзрее. За тази цел той ще трябва да направи най-сложното – да се вгледа в себе си".
Боговете били във възторг от идеята на мъдреца и скрили Мъдростта на Вселената в самия човек.
Един ден свети човек срещнал цар.
– Откъде идваш, страннико? – попитал повелителят.
– От ада, – отвърнал онзи.
– И какво си правил там?
– Имах нужда от огън, за да си разпаля лулата.
– И какво стана? Взе ли огън? – поинтересувал се царят.
– Не, там ми отговориха, че при тях няма огън.
– Е, как така?
– Аз също се изненадах – казал светецът. — Но ми казаха, че всеки отива там със свой собствен.