Когато бях малко дете, ме учеха да върша добри дела – дори малки и незначителни, но задължително добри: като видя на улицата хартийка да я взема и хвърля в коша, да си измия чинията след ядене, да преведа старец през пътя, да пазя природата. На мен много ми харесваше да бъда мил.
Веднъж се разхождах по улицата и видях ранено куче на средата на пътя. Блъснала го кола и не може да се движи, защото двата му задни крака бяха счупени. Колите минаваха много близо до него и аз се страхувах, че някой отново ще го блъсне и тогава със сигурност ще го убие. Страшно ми се прииска да направя още едно добро дело и като добро момче спрях движението и се приближих към кучето, за да го преместя на безопасно място и да спася живота му.
Вече мислех дори как да сложа шини на задните му лапи, за да ги обездвижа. Наведох се с много трепет и с любов протегнах ръка, за да взема нараненото животно. Но вземайки кучето, то ме захапа за ръката. Веднага ме закараха в болница, направиха ми ваксина срещу бяс.
Дълго време не можех да разбера защо кучето ме захапа. А единственото, което исках е да помогна и да му спася живота. Нямах намерение да го нараня. Какво стана? Исках да стана негов приятел, да го лекувам, изкъпя, оставя при себе си и да се грижа за него. Това беше първият случай в живота ми, когато исках да направя добро, а бях отхвърлен и не разбирах защо.
Ако някой причини вреда на този, който се отнася зле към него, това е разбираемо. Но когато искаш да помогнеш на някого, а ти отговарят с лошо, това е необяснимо.
Минаха много години преди да разбера, че не кучето ме ухапа, а неговата рана. Ухапаха ме неговите страх и болка и чак сега добре разбирам това.
Когато на някой му е зле, той се чувства душевно наранен и получавайки от някого любов или добро отношение – хапе! Но не той вади зъби, а неговата рана. Трябва да се опитаме да разберем лошото състояние, в което понякога се намират хората. Не винаги, когато някой крещи, обвинява, критикува, ругае, обижда или причинява вреда, той прави това, защото не ни обича или ни мрази. Може би той просто е ранен, има рана в душата или се чувства зле, или нещо лошо се случва в живота му. Не се защитавайте, не нападайте, не критикувайте, постарайте се да разберете, приемете и помогнете. Сега вече разбирам това.