Подгответе се за неочакваното. Някои от тези заблуди са наистина удивителни. Не, те не са опасни, но ако се научим да ги контролираме, ще можем да вземаме по-рационални и разумни решения. За съжаление повечето от тях са подсъзнателни и за контрола им е необходимо волево усилие.
Ние се окръжаваме с информация, която отговаря на нашите възгледи
Склонни сме да харесваме хора, които мислят като нас. При това подсъзнателно игнорираме всичко, което застрашава нашата гледна точка и безрезервно възприемаме информация, която потвърждава нашия начин на мислене.
Това се нарича „превзетост на потвърждението“. Ако някога сте чували за „илюзия на честотата“ тя е много подобна. Когато купувате кола, вие започвате да виждате харесания модел навсякъде. Или бременната жена постепенно започва да търси общуване само с бременни жени.
Това е пасивен опит. Нашият мозък търси информация, свързана с нас, а ние грешно го приписваме на честотата на възникване.
„Превзетостта на потвърждението“ е още по-активна форма на илюзията за честота. Тя се проявява в търсене на информация, потвърждаваща нашите възгледи.
През 2009 година в изследване, обхващащо щата Охайо, резултатите показали, че хората четат с 39% по-дълго текст, ако той е сходен с техния начин на мислене.
Нашите възгледи са толкова тясно преплетени с нашето „Аз“, че ние всячески се стремим да избегнем ситуации, които могат да им навредят.
Ние вярваме в „илюзията за плувеца“
Нашите представи за таланта и тренировката са много далеч от реалността. Считаме, че плувците придобиват атлетично тяло в резултат на регулярни тренировки.
В действителност нещата са малко по-различни. Да се научи да плува може практически всеки човек, но професионалист ще стане само този, чиито пропорции съответстват на постигането на високи спортни резултати. Иначе казано красивото тяло на плувците е резултат на подбор, а не от заниманието със спорт. Баскетболистите също не растат в резултат на тренировките.
Друг добър пример са най-добрите световни университети. Те действително подготвят най-добрите специалисти, но това в голяма степен е резултат на предварителния подбор на кандидат-студенти.
Без тази илюзия повечето рекламни кампании са обречени на неуспех.
Ние мислим за това, което сме изгубили
Без значение колко безвъзвратни са нашите загуби, нас продължава да ни влече към тях. Пари, време. Често ние хвърляме повече усилия за намаляване на опасността за загуба, отколкото за максимизиране на възможностите. Избираме да не загубим пред изгодата.
Ярък пример е един експеримент за демонстрация на любовта ни към малки загуби. На участниците предложили билет на стойност 100 долара за екскурзия с лодка в Мичиган и втори за 50 долара за екскурзия в Уисконсин - по-евтина и с много повече атракциони.
Времето на пътуванията съвпаднало, а да се върнат билетите било невъзможно. Как мислите, коя от двете екскурзии избрали повечето участници? Добрата за 100 долара или отличната за 50 долара?
Повече от 2/3 от участниците избрали по-скъпата разходка в Мичиган. Тя не обещавала толкова добро изживяване, но разходите за нея били по-значителни.
Пред страха от загуба ние приемаме абсолютно ирационални решения, основани единствено на нашите емоции. Той ни пречи да осъзнаем, че трябва да базираме избора си на по-добър резултат в бъдеще, а не намаляване на потенциалните загуби, базирано на миналия ни опит.
Ние грешно предсказваме случайностите
Представете си, че играете с приятел на „Ези-тура“. Хвърляте монетата и се надявате да падне на вашата страна. Статистически шансовете са 50/50.
А сега си представете, че вече пети път вашия приятел ви побеждава. Сега вече е ваш ред да победите, нали? Всъщност не е така. Шансовете са 50/50 при всяко ново хвърляне, дори преди това 20 пъти да е паднала тура.
Грешката на играча се основава на това, че ние възлагаме прекалено много на миналите събития, предполагайки, че ще повлияят на бъдещите резултати. В горния пример те по никакъв начин не влияят. Тя е свързана с още една заблуда – надценяване на въздействието. Ние вярваме, че всичко в крайна сметка ще се измени към по-добро.
Това жестоко се експлоатира в хазартните игри. Ние считаме за невъзможно да приемем лошия си резултат и да се предадем. По-добре да продължим в очакване на добрите резултати, независимо от реалните им шансове.
Ние оправдаваме покупките, които не сме искали
Колко пъти сме се връщали с покупки, които не сме планирали, оправдавайки се с това, че те наистина си струват? Да, ние не сме ги планирали, защото просто не ни трябват или са прекалено скъпи.
Във всеки случай ние стигаме до извода, че тези скъпи и безполезни вещи са ни крайно необходими. Да ви запознаем с „рационализацията след покупка“ или т.нар. „Стокхолмски синдром“ на купувача.
Причината за него е в психологията. Социалните психолози казват, че това е реакция на чувството ни за дълг. Ние имаме необходимост да останем последователни и да избегнем вътрешен конфликт. Вътрешният конфликт или когнитивният дисонанс е дискомфорт, който изпитваме, когато се опитваме да съвместим две конкуриращи се теории или идеи.
Например вие се определяте като добър човек, но пред вас пада непознат и не спирате, за да му помогнете. Това причинява дискомфорт и вие започвате да променяте мисленето си, за да оправдаете своето поведение – бързах страшно много, той не беше толкова зле и т.н.
В случая с необмислената покупка ние сме длъжни да я рационализираме, за да останем в мир със себе си. Ние се убеждаваме, че наистина е трябвало да се купи, за да може да приведем мислите и действията си в синхрон. За да избегнем тази рационализация е добре да мислим преди да купим.