На широка поляна растяла зелена трева. По тази трева преминал един Младеж. Обръщайки се, Младежът забелязал, че там, където е стъпвал, от него са останали следи по тревата. Това неимоверно зарадвало младия човек. Но идващият към него непознат Старец недоволно проговорил:
– Е, и на какво се радваш толкова?
– На това, че след мен по тревата остават следи. А поляната е голяма, билки, треви, цветя върху нея растат много, но сред всички тези треви там, където съм минал аз, са останали следи и се вижда.
– Забележимо е само за теб, – засмял се Старецът. – Ще мине малко време, тревата ще се изправи и никой няма да види къде си стъпвал. А ти, решавайки да минеш още веднъж през този поляна, мъчително ще търсиш къде по-рано си оставил своите следи. А това ще отнеме време.
– А на вас наистина ли никога не ви е интересно откъде сте минали предишния път през поляната? – попитал Младежът Стареца.
– Не, не ми е интересно, – отговорил Старецът. – Минавам през тази поляна вече за шести път. И всеки път избирам за себе си посоката, която искам. И никога не поглеждам назад, за да гледам оставащите след мен следи, защото това е безсмислено: следите ще изчезнат, а времето ще мине...