В Средновековието холериците, флегматиците, меланхолиците и сангвиниците са олицетворявани съответно с лъв, агне, прасе и маймуна.
Деленето на хората на четири класически типа, разбира се, вече е леко остаряло. Науката отдавна предлага най-различни класификации. Да си спомним например за интровертите и екстровертите. Естествено нито една от тях не е достатъчно изчерпателна, но това не пречи да ги иронизираме.
Знаете ли какво е „конска сила“? Всеки познат шофьор ще ви каже, а някои дори ще знаят и на колко вата е равна тя. Начинаещият студент по гръцка филология ще заплюе в лицето тази моторизирана пасмина, защото „конска сила“ на гръцки звучи като Хипократ.
Чувайки това име медиците падат на колене, а стоматолозите дори се прекръстват три пъти. Всеки човек, облечен в бяло, помни тази клетва. Месарите не ги броим. При тях бялото облекло е по недоразумение. Останалите се кълнат. Клетвите им не вредят на болните или най-малкото не вредят при патоанатомите. В България имаме 30 хиляди лекари и всички те се кълнат.
Този енергичен Хипократ по времето си не се е спирал. Вземал всичко и го делял. Разделил хората на четири типа темперамент. Не знаейки как да обоснове това си деление, той казал, че са виновни течностите. Явно от тях разбирал най-добре. Дал някакви странни имена на категориите – холерик, флегматик, меланхолик и сангвиник. Уморихте ли се вече? Сега си поемете дълбоко дъх – страшното тепърва предстои.
Холерик
По-рано мислех, че това е болен от холера. Не съм бил прав – това е тип темперамент. Човек рязък като пристъп на диария по време на отговорна среща. Горещ, неуравновесен и подвижен – докато разберете, че сте го обидили, той вече се е сбил с вас, помирил се е и е взел от банката ипотечен кредит. Настроението му се променя по-бързо от това на бременна жена.
Жената на холерика се движи вкъщи тихо. Заключва се в кухнята, а ножовете предвидливо не точи – не се знае при следващото избухване какъв ще е изхода.
Приятели на холерика са само флегматиците. Този тип е подходящ единствено за продавач-консултант в туристическа фирма, но много от тях, загърбвайки призванието си, стават ръководители на огромни компании.
Нашият приятел Хипократ смята, че в организма на холерика преобладава жълтата жлъчка. Това до наши дни не е проверено, защото нито един холерик няма да се подложи на медицинско изследване доброволно.
Холериците завладяват света, пишат „Хамлет“, откриват периодичната таблица и водката. Най-често преди всичко това откриват водката.
Флегматик
Докато холерикът завладява света, флегматика открива евтините марули в местния супермаркет. Огледайте вашите познати. Ако някой обича евтини марули, то най-вероятно той е флегматик.
Той е невъзмутим и кротък. Ако в апартамента се срути тавана, флегматика няма да реагира, докато парче бетон не го удари по главата. Дори да го удари, той просто ще вдигне удивено очи. Ако реакцията е по-бурна внимавайте – най-вероятно това е скрит холерик.
Флегматиците са с постоянни предпочитания. Дори не се опитвайте да ги убедите, че „Кока-кола“ е по-добра от „Пепси“ – той е лоялен само към една марка!
Флегматикът е моногамен – обича само една жена. Своята или чуждата е въпрос на късмет на конкретната жена.
Да се сприятели флегматика може с всеки – на него просто не му дреме. Най-често това са престъпници, аутсайдери или холерици, които никой друг не иска за приятели.
Флегматиците са отлични бижутери, но в тях са скрити много по-големи заложби, отколкото се искат за бижутерията. Затова някои от тях стават дори агрономи, а върховните представители на типа достигат и до авиодиспечери.
Хипократ е уверен, че спокойният и бавен характер на флегматика се дължи на преобладаването на лимфата или както е казвал по своето време – слюнката. Глупости! Много от флегматиците са напълно сухи.
Никога не подозирайте, че събеседникът ви е флегматик. Възможно е той просто да спи.
Меланхолик
Вие също ли чувате плач? Огледайте се – някъде наблизо има меланхолик. Може би просто е заваляло и му е станало тъжно.
Той е раним, чувствителен, печален и боязлив. Не го обиждайте! Причини за тъга той си има и без това предостатъчно. Ако гибелта на Титаник за вас е просто филм, вие не сте меланхолик.
Меланхоликът никога не гледа футбол, за да не се разстройва. Макар че от играта на повечето български отбори се разстройват не само меланхолиците.
Меланхоликът има остра необходимост от съчувствие, но за жалост той рядко е женен – такова унило същество малко жени биха изтърпели, а майка Тереза е само една и не стига за всички. На помощ идват котките. Той грубо се възползва, че животинките са по-слаби от него и насилствено дружи с тях. Не ги пуска от дома си, за да не се простудят, но основната причина е, че най-вероятно ще избягат завинаги.
От меланхолиците излизат нелоши критици и ревизори. Ако за тях има идеална работа, то тя е професионална оплаквачка на гробище. Позволява им да съчетаят полезното с приятното.
Хипократ е уверен, че в тези нещастни същества преобладава жълтата жлъчка. Излиза, че тези екземпляри се различават от холериците само по цвета? Как го е проверил? Нещо тук според мен се е объркал.
Въпреки гореописаното меланхолиците са оставили значими следи в историята. Забелязвайки очевидното несъвършенство, те са създали теорията за произхода на човека от маймуната, пишат за мъртвите души и са измислили филмите за зомбита. Последно, между другото, не ме учудва.
Сангвиник
Помислихте си, че тоя Хипократ описва все някакви ненормалници, нали? А нормален тип той е измислил - сангвиник. Жив, подвижен, лесно преживяващ провалите – не човек, а прелест! Енергичен, работоспособен, уравновесен, с въздържан характер.
С всички създава добри отношения. Без забележки изпълнява служебните си задължения. Безпощаден е към враговете на Райха!
По рождение е отличен спортист. Обичайно е с щастлив брак. Никакви пороци в него не са забелязани.
Идеалната работа за него е президент на Съединените американски щати. Позицията е рядка, но и броят на сангвиниците по света е в този порядък.
Ако сте започнали да се причислявате към този тип, то най-вероятно сте холерик с мания за величие.
Ще ми се смеете, но според Хипократ в организма на сангвиника преобладава... кръвта. Да, точно тя правела сангвиника подвижен и весел. Не някаква пот или слуз, каквато можехме да очакваме от креативния грък, а кръв.
П.п. В заключение ще ви дадем прост пример за нагледност. Ако холерика с радост ще разбие чиния в пода, то меланхолика ще заплаче за погубената посуда, флегматика няма да обърне никакво внимание, а сангвиника ще залепи парчетата и тя ще стане още по-красива.