Сократ, великият философ и многодетен татко, обичал да излиза на площада и да задава сложен въпрос на своите съвременници. Един от тези въпроси е актуален до наши дни.
Беше обичайна лятна вечер. Всички се бяха прибрали по стаите си. Аз четях Сократ. Един въпрос ме изуми. Той попитал:
– Кого ще спасите при пожар, ако можете да спасите само един? Жената или детето?
Всички мъже отговорили:
– Детето, разбира се!
Сократ им казал своето мнение:
– Аз щях да спася младата си жена. Да, ще тъгуваме заедно, но след това тя ще ми роди други деца. Ако спася детето, пак ще тъгуваме. Той за майка си, аз за жената до мен. Като го погледна винаги ще си спомням пожара и моя избор. След време вместо майка ще дойде мащеха, която никога няма да го обича като свое дете.
Разказах вкъщи историята. Жена ми ме попита за моя избор и той се оказа невероятно сложен. Все пак и аз избрах детето.
Сутринта обаче смених мнението си. Тръгнахме за работа. Денят беше тежък и позабравих за Сократ. Напомни ми тя вечерта.
Разказала историята по време на обедната почивка в нейната работа и попитала за избора колегите си. Разказала и как аз първо съм избрал детето, а сутринта съм сменил избора си. Всички престанали да обядват и започнали бурно да обсъждат мен и какво биха избрали те. Решително се включил сервитьора:
– Абе вие полудяхте ли? Разбира се, че детето. Жена си винаги можеш да смениш за друга. А детето е твоя кръв. Как ще го смениш?
Спасението се появило във вид на старец, обядващ сам на съседна маса. Той избягвал да се включва в спора, а честно казано май не чувал добре за какво е цялата тая шумотевица. Все пак, когато се стигнало почти до викове, той попитал:
– Какво сте се развикали? Заплатите ли не ви дават, ще стачкувате ли?
Те му обяснили каква е същината на спора и го попитали за неговия избор. Старецът се замислил:
– Аз имам 2 сина, една дъщеря и 7 внука. Почти всички искате да спасите детето, нали? А аз бих спасил моята бабичка. Децата са гости в семейството. Порастват и отлитат. Да, обичат ни и идват на гости, но след това си тръгват. Всеки ден двамата с бабата живеем, с нея и ще умрем заедно.
Мъдростта на стареца ги накарала да утихнат и да погледнат от неговата гледна точка.
Може би затова толкова се развеждаме сега, защото виждаме брака неправилно? Може би главното не са децата и всичко да правим само за тях? А може би и децата ще са по-щастливи, ако виждат как родителите се ценят един друг?
А вие кого бихте спасили при пожар?