Ани Чоинг Долма
Някога наблюдавали ли сте деца, возещи се на въртележка? А слушали ли сте дъжда, барабанящ по земята? Любували ли сте се на полета на пеперудата? Или взирали в слънцето при избледняването на нощта?
Започнете да живеете малко по-бавно, не препускайте толкова бързо.
Живеете ли всеки ден забързани? И когато попитате: "Как е?", изслушвате ли отговора? А в края на деня, когато лежите в леглото, в главата ви въртят ли се вече следващите сто неща за вършене?...
Някога казвали ли сте на детето си: "Ще видим утре"?
И заради забързаността си не сте забелязвали неговия проблем?
Понякога губещата се връзка може да позволи на приятелството да умре.
А причината е била в това, че никога не сте имали време. Дори да се обадите и просто да кажете: "Здравей!".
Когато търчите бързо и трескаво, за да стигнете някъде, пропускате половината от цялата прелест на живота на Земята.
Вие се тревожите и бързате в деня си, и всичко това може да се сравни само с неотворен изхвърлен подарък.