История за това кое пречи на жената да бъде женствена.
– Принцесо! Прин-це-со-о-о-о! – завикало се под прозорците. – Тук ли живее прекрасната принцеса?
Тя раздразнено въздъхнала и се показала през прозореца:
– Какво искаш?!
Долу стоял принц. Обикновен прекрасен принц, в комплект с кон.
Принцът вдигнал глава:
– Принцесата, казвам, тук ли живее?
Тя се смръщила и се троснала в отговор:
– Няма я! Разхожда се из полята, по гората, цветя събира. Ела утре!
Принцът внимателно погледнал нагоре, после извадил парче пергамент и сравнил рисунката с русата глава, която сега стърчала от прозореца:
– Познах те! Ти си принцесата, защо лъжеш?!
Принцесата извадила кърпичка, уморено потъркала чело:
– Няма да си тръгнеш значи?
Принцът упорито поклатил глава:
– Аз съм дошъл да се женя! Отваряй!
– Ами щом си дошъл да се жениш, качвай се тогава. Бравата дръпни малко към себе си и след това нагоре, че заяжда, – обяснила принцесата и се скрила от прозореца.
Принцът се забързал, внимателно вързал коня си, за няколко минути се преборил с непокорната брава и в края на краищата се оказал в светла, просторна стая.
До прозореца седяла принцесата и нещо майсторяла от дървено трупче.
Щом принцът се появил, момичето вдигнало очи към него и замислено попитало:
– Да имаш длето?
Принцът малко се изненадал, защото носел със себе си скъпоценни камъни, кадифе и нанизи перли.
А длето нямал.
– Щом нямаш, нямаш – кимнала принцесата. – Да се жениш значи?
Принцът се прокашлял:
– Прекрасна принцесо, вестта за вашата красота и доброта достигна до нашето кралство. И реших, че трябва да бъдете моя съпруга!
– Прекрасни принце, аз те виждам за първи път в живота си и вестта за теб не е достигнала до моето кралство! – пошегувала се принцесата. – Аз не мога да се омъжа сега! Имам скоро спускане по високопланинска река и трябва да се подготвям! И поход с каяк! И ето, конкурс по дърворезба също, а длетото татко отнесе със себе си!
Принцът съвсем се объркал. Той си представял всичко това малко по-различно.
Доста по-различно, ако трябва да сме откровени.
В неговите мечти прекрасната принцеса се хвърляла в обятията му със сияеща усмивка, благодаряла му за скъпоценните камъни, платове и перли, които й бил донесъл за подарък!
И изобщо не искала длето и със сигурност не изброявала такива диви начини за прекарване на времето!
Принцът бил потресен и си мислел как сега ще обясни на баща си защо се връща без жена.
А истината в никой случай няма да каже!
Принцесата гледала всички тези вътрешни терзания и си мислела, че отново си пати от баща си.
Защото баща й всеки път мърморел и се оплаквал, че тя трябвало да се роди момче и изобщо в някое друго кралско семейство!
– Може би, да кажем, че съм влюбена в някой друг? – неуверено предложила тя.
Принцът свил рамене:
– Що за глупости! Влюбена, кажи ми, моля те! Не, когато става дума за политиката на две кралства – тук не става дума за любов! Да, и баща ми не би повярвал. В мен винаги се влюбват от пръв поглед, разбираш ли?
Принцесата го разгледала внимателно и кимнала с глава:
– Да, ти си доста симпатичен. Но аз имам спускане! И каяк!
– И дърворезба! – развеселил се принцът. – А случайно дракони не укротяваш ли в свободното си време?
Принцесата радостно подскокнала и плеснала с ръце:
– Да, точно. Ама че си добър! – извикала тя. Принцът се усмихнал неразбиращо. – Ще кажеш, че ме е отвлякъл дракон! Триглав! И че принцът, който може да ме освободи трябва да има половин кралство и несметни богатства. С дракона аз ще се договоря – той загуби на карти и има дълг към мен. Той ще заспи скоро, а и зима ще настъпи, пътят към нас ще затрупа, можеш поне до следващото лято да не се притесняваш.
Принцът закимал, мислейки за това, че с такива вести да се върне у дома не е срамно.
Прескачайки стъпалата, слязъл на двора, скочил на коня и се обърнал.
Принцесата му помахала от прозореца с ръка.
– И кажи, че при дракона най-добре с длето да се ходи! – извикала принцесата, свивайки ръце като рупор.
Принцът махнал с ръка за сбогом и препуснал в далечината.
Принцесата седнала до прозореца, скрила под масата дървеното трупче и подпряла ръка под брадичката си:
– Всички принцове са еднакви! Нито един не удари с юмрук по масата, казвайки: "Никакви каяци повече, ти принцеса ли си или какво?!". Не, едни и същи са, всички вярват, заминават, а аз просто си седя тук, дялкайки тъпото дърво! Проклетата вещица, вдън земя да се продъни! Само веднъж отидох с панталони при нея, а в резултат: – "Проклинам те, проклинам те цял живот да седиш и да чакаш, докато истински мъж дойде! А дотогава – стой си с трупчето”.
Поне длето да ми беше оставила!