Покорителят на половината Земя, Александър Македонски, веднъж посетил Диоген Синопски.
Какво искал най-могъщият човек от този беден старец? Да му вземе делвата (Диоген живеел в делва) за пълно щастие? Да я премести в разкошния си дворец и да си направи в нея спалня?
Не. Царят пожелал да види мъдреца! Израснал сред философи, умният властелин имал нужда от нисшия старец.
Резките отговори не разгневили Александър. Нещо повече, той предложил на мъдреца да му изпълни всяка молба: „Искай, ще ти дам всичко!“
Диоген, без нито за миг да се замисли, отрязал: „Премести се, не ми скривай слънцето, царю!“
Закаленият в безброй битки македонец отскочил настрани като изплашено, провинило се дете. Съвземайки се от неочакваното желание, попитал: „И това е всичко?“
При него идвали с молби най-различни, далеч не бедни хора, а този старец...
„Ако поговоря още малко с теб, Диоген, ще трябва и аз да заживея в делва! Струва ми се, че на света му е достатъчен и един Диоген.“
„Това не знам, но знам друго: светът ще загине, ако има два Александър Македонски!“
Свидетелите на тази дързост притихнали, очаквайки взрив на ярост от покорителя на света, но Александър паднал на колене пред мъдреца и помолил: „Дай си ръката, Диоген?“
И се стиснали две ръце – царската и на нисшия мъдрец.
Това било отдавна и няма да се повтори. Сменилият царя президент никога няма да се спусне при малките хора. А и няма за какво – сред тях липсват Мъдреци.
Ще ми се в „Не ми скривай слънцето, царю!“ да разгледаме двете страни. Какво виждаме?
В Александър Македонски е съсредоточена идеалната, доколкото е възможна, власт. Трезв, могъщ ум, трениран от обграждащата го свита философи. Задоволяващ вечната си жажда за знание, търсещ нови и нови източници на мъдрост. Не се гнуси да потърси дори в бъчва. Тази стъпка на владетелят, облечен в уникална власт, каквато може би никой след него не е имал, го превръща в идеалния вожд на човечеството. Не му е стигнало само едно - да въплъти събраното знание в Живота.
От другата страна стои Диоген. Човек от най-ниския социален слой, владеещ единствено делва и то по милостта на храма на Кибела. Но!
Владетелят на света, богат материално и духовно, слиза при нисшия. Каква е причината?
Бездомникът притежавал нетленно богатство - богатството на разума! Ето какво жадувал властелинът.
Когато възхитеният от мъдростта и безстрашието Александър открива пред Диоген път към дворците, парите, длъжностите, славата, Висшата форма на Разумния Човек иска само едно:
„Не ми скривай слънцето!“ Последните лъчи на отиващото си лято.
Да се върнем в наши дни.
Хората с власт имат къщи, луксозни коли, яхти, самолети. Притежават заводи, транспорт, медии, земя.
Да погледнем и обикновените хора – какво повече им трябва от дреха, делва и късче хляб? Добре, хайде не делва, а обикновен дом.
Нека си признаем, че днес не се отличаваме много от онези съществуващи, за да ядат динозаври. Само кокошият ни размер ограничава донякъде апетита. Превърнали сме се в „милички“ тиранозавърчета.
Не търсим духовното, съсредоточени само в материалното благополучие.
Машината на Еволюцията е ударила спирачки.
Спряла е!
И бавно набира скорост назад.
Хомосапиенс се е изродил в хомопотребилус.