Вали сняг. През зимата това е съвсем обичайно явление, нали? Времето е безветрено и големи пухкави снежинки красиво кръжат в причудлив танц, бавно приближавайки към земята.
Две от снежинките, падащи заедно, решиха да се заговорят. Но страхът им да не се отдалечат една от друга, ги накара да се хванат за ръце и едната от тях весело заговори:
– Колко е хубаво да летим така, наслаждавайки се на полета!
– Ние не летим, ние просто падаме, – тъжно отговори втората.
– Скоро ще срещнем земята и ще се превърнем в бяло пухено одеяло!
– Не, ние летим към смъртта, а на земята просто ще ни стъпчат забързани хора.
– Ние ще се превърнем в потоци и устремим към морето. Ще живеем вечно! – каза първата.
– Не, ние ще се разтопим и ще изчезнем завинаги – възрази ѝ втората.
Накрая им омръзна да спорят. Пуснаха ръцете си и всяка от тях полетя към съдбата, която сама си избра.
Корнелий Висарионов