Когато Господ създавал Човека, го попитал:
— Колко живот да ти дам?
И Човекът смирено казал:
— Колкото ти е угодно, според твоята воля.
— Добре, — казал Господ, — ще живееш двайсет години.
Човекът избухнал в сълзи:
— Защо толкова малко живот ми даде?
Дошло магарето и на него Господ казал:
— На теб аз давам четиридесет години. Двайсет години да работиш и да помагаш на Човека, а двайсет да почиваш.
Примолило се магарето:
— Тежко ще ми бъде. Съкрати живота ми.
— Дай на мен тези години, — помолил се Човекът.
Господ дал на Човека магарешките години.
Приближило към Господ куче.
— Живей четиридесет години. Двадесет години ще служиш на човека, а двайсет ще почиваш.
Примолило се кучето:
— Съкрати, Господи.
Човекът помолил да му дадат и неговите години.
Дошла и маймуната.
— Живей четиридесет години, — казал й Господ.
Заплакала маймуната:
— Съкрати живота ми.
Господ излишните години ги дал пак на Човека.
Изживял Човекът своите двайсет години светло и ярко. Всичко го радвало. Оженил се.
Настъпили магарешките години. Започнал да дърпа хомота на тежкия и мъчен живот.
След магарешките години настъпили кучешките. Децата на Човека пораснали. Започнали да изнасят от дома трупаното с дълги години труд и мъка състояние. Човекът започнал да мърмори, да не им дава. От всичко станал недоволен.
Дошли и маймунските години. Човекът остарял. Няма свой дом. Ходи при децата си, моли внуците си за грижа, криви се да забавлява децата, маймуносва се.
Така и минава целия човешки живот.