Човешкият живот

choveshkiyat-zhivot

Когато Господ създавал Човека, го попитал:

— Колко живот да ти дам?

И Човекът смирено казал:

— Колкото ти е угодно, според твоята воля.

— Добре, — казал Господ, — ще живееш двайсет години.

Човекът избухнал в сълзи:

— Защо толкова малко живот ми даде?

Дошло магарето и на него Господ казал:

— На теб аз давам четиридесет години. Двайсет години да работиш и да помагаш на Човека, а двайсет да почиваш.

Примолило се магарето:

— Тежко ще ми бъде. Съкрати живота ми.

— Дай на мен тези години, — помолил се Човекът.

Господ дал на Човека магарешките години.

Приближило към Господ куче.

— Живей четиридесет години. Двадесет години ще служиш на човека, а двайсет ще почиваш.

Примолило се кучето:

— Съкрати, Господи.

Човекът помолил да му дадат и неговите години.

Дошла и маймуната.

— Живей четиридесет години, — казал й Господ.

Заплакала маймуната:

— Съкрати живота ми.

Господ излишните години ги дал пак на Човека.

Изживял Човекът своите двайсет години светло и ярко. Всичко го радвало. Оженил се.

Настъпили магарешките години. Започнал да дърпа хомота на тежкия и мъчен живот.

След магарешките години настъпили кучешките. Децата на Човека пораснали. Започнали да изнасят от дома трупаното с дълги години труд и мъка състояние. Човекът започнал да мърмори, да не им дава. От всичко станал недоволен.

Дошли и маймунските години. Човекът остарял. Няма свой дом. Ходи при децата си, моли внуците си за грижа, криви се да забавлява децата, маймуносва се.

Така и минава целия човешки живот.

×
Натисни "Харесвам" и ни чети във Facebook

Автор: Саломе |

"Защото разумът и страстта са кормилото и платната на вечната странница - душата."
Коментари