Когато Мери била малко момиченце, тя интуитивно знаела, че е родена за това да стане майка. Когато другите малки момичета на нейната възраст си играели на кукли, всяко от тях си играело с една кукла, а Мери си играела с шест.
За децата Мери знаела всичко. Тя разбирала какво им харесва и какво е нужно, за да пораснат. Във всичко това тя осъзнавала смисъла какво означава да си майка. Въплъщение след въплъщение Мери възпитала деца. Веднъж ѝ се паднало да има единадесет деца. Мери била родена да бъде майка!
Дошло време, Мери намерила партньор – мъж, който казал: "Искам да имам голямо семейство".
"Това е моят човек", – помислила си Мери. Заедно те започнали да кроят планове и закупили голям дом, подготвяйки се да си родят много деца.
Но, за съжаление, при Мери не се появили деца, тъй като се оказало, че тя е бездетна. Изглеждало, че всички знания за отглеждането на деца, които тя притежавала, се оказват ненужни. Била отчаяна и не знаела какво да прави. Гневяла се на Бога и недоумявала как е могъл да ѝ изиграе такава лоша шега – да се роди на тази планета с толкова познания за децата, а да не може да ги използва.
А нейният съпруг? Не преживял с нея и година. Защото той, както и Мери, искал да има свои собствени биологични деца. Искал да вижда техните ръчички и пръстчета и да вижда, че те са точно като неговите, и че тялото им – това е неговото тяло.
И той изоставил Мери.
Мери все пак преодоляла своя гняв към Бога, защото била човек духовен и разбирала. Дала ѝ се възможност да научи повече за чувствата, които изпитва. Да обвинява Бог в това, че ѝ е изиграл жестока шега, било безсмислено за нея, така че тя, както всички останали, започнала да търси отговори на своите въпроси. Така стигнала до себепознанието.
Основното, което веднага направила Мери и което рязко променило живота ѝ – тя осъзнала личната отговорност за събитията в живота си. Благодарение на своите позрения тя разбрала, че сама е предопределила това, което се е случило. Тя не разбирала защо и все още плачела нощем за изгубените деца, които не ѝ било дадено да има. И все пак, смятала себе си за отговорна.
Съвсем скоро Мери получила видение. И тогава разбрала каква е нейната мисия. Защото във видението тя видяла други майки по целия свят, които четат нейните думи, пълни с мъдрост. Оказвало се, че Мери трябва да предаде своите познания за това как да се отглеждат деца, което тя и направила.
През времето, когато Мери се отдала на творението и съзнанието, тя написала общо седем книги. Те се разпръснали по целия свят. Десетки хиляди майки почерпили полза за себе си от творбите, прозренията и опита на Мери.
Поглеждайки назад и бидейки от другата страна на завесата, Мери разбрала какво се е случило. Да, тя е родена със знанието, с "наследството" на много предишни въплъщения, но не ги е изтълкувала правилно. Не е трябвало да има деца, защото това би попречило да изпълни своята истинска мисия! Налагало се да поеме отговорността за това, което е и за проблемите, пред които е изправена, за да се обърне назад и да види как да приложи своите познания занапред към другите.