Рибата и духовната жажда

ribata-i-duhovnata-zhazhda

Някак си една риба чула, че някъде в света има Вода, която може да утоли жаждата ѝ. Тя разпитвала за нея другите риби, но никой никога не бил чувал за това чудо.

Понякога срещала учени риби, които горделиво цитирали книги и рибешки писания, в които се споменавала Водата. "Водата ни храни, тя е навсякъде – казвали те. – Благодарение на нея ние сме живи".

Най-пъргавите от тях правели от това кариера, разказвайки на по-малко умните риби: „Аз говоря с водата. Аз чувствам нейното присъствие. Ние трябва да ѝ се покланяме, за да не ни изостави”.

Рибите скептици казвали: „Всичко това са приказки за дечурлига! Покажете ни Водата и тогава ще повярваме, че тя съществува”. Но никой в Океана не може нито да докаже, нито да отрече съществуването на Водата.

Вече съвсем отчаяна рибата се опитвала да намери Водата, но веднъж срещнала много стара риба, която едва-едва ѝ прошепнала:

– Не слушай тези дърдорковци: те нямат представа за какво говорят. Но има една мъдра риба, която живее много далеч, на границата на Вселената, тя е в състояние да ти помогне.

В търсене на отговора, рибата продължила пътя си, преплувайки целия Океан, спасявайки се от хищници и рибарски мрежи, но все пак достигнала до това странно място, което се наричало "Граница" – място, което нямало описание на нейния език. Тук било много тясно разстоянието между Земната повърхност и Върховната светлина. И много по-светло и по-топло от тази част, в която тя е живеела преди.

Това я изплашило. Но тя все пак намерила мъдрата риба, за която ѝ говорили, благоговейно доплувала до нея и задала въпроса си.

Мъдрата сред рибите се разсмяла и казала: „Защо трябва да търсиш толкова далеч това, което се намира навсякъде?” и шляпнала с опашката си. Нашата риба на мига излетяла над повърхността на водата... но този миг се оказал достатъчен, за да разбере всичко.

×
Натисни "Харесвам" и ни чети във Facebook

Автор: Амели |

Отдаден копирайтър, думи реди и мирно не седи.
Коментари