Живял един цар. И му се приискала такава картина, която излъчвала мир и спокойствие. Такава, че всеки път, когато я поглеждал, да му ставало спокойно и леко на душата. Наградата за такава картина била една торба злато.
Много художници се хванали за работа. Когато всички картини били нарисувани, царят ги огледал, но сред тях само две привлекли вниманието му.
На едното платно било изобразено тихо езеро. То като огледало отразявало извисяващите се около него планини и синьо небе с бели облаци. На брега растели чудни цветя, а над тях пърхали пъстри пеперуди. Всеки, който погледнел тази картина бил убеден, че това е съвършената картина на покой.
На второто платно имало планини - стръмни и свъсени. Над тях бушувало небето, валял проливен дъжд и просветвали мълнии. От планинската стена падал пенещ се водопад.
Това не изглеждало никак спокойно.
Но вглеждайки се, кралят видял край водопада под неголяма каменна козирка мъничък храст, растящ в ниша в скалата. Върху него птица била свила гнездо. Там, сред стремително падащата бушуваща вода, въпреки всичко, тя продължавала да люпи пиленцата си.
Именно тази картина избрал и царят.
Поуката: Покоят e не там, където е тихо и спокойно, където няма шум и безпокойство. Той е там, където въпреки всичко, вие запазвате спокойствие в душата си.