При Учителя веднъж отишли трима ученици и го помолили да ги вземе на послушание.
— Аз ще ви взема, — отговорил Учителят, — но ще трябва да ми се доверявате във всичко.
Един ден Учителят решил да изпрати своите ученици в гъстата гора, където, според легендата, живеели страшни чудовища.
— Ще влезете в гората и ще съберете дърва за огрев, — им казал Учителят, — но не забравяйте, че каквото и да се случи, вярвайте ми: в гората отдавна никой не живее и няма от какво да се страхувате.
Учениците изслушали заръките на Учителя. Но поради страха, че чудовищата все още живеят в гората, първият ученик така и не се осмелил да влезе в гората.
Вторият ученик отначало повярвал на думите на Учителя. Но влизайки в гората, тутакси започнал да го обзема страх от среща с чудовища и постепенно да го завладява. Изведнъж нечия сянка преминала пред очите на ученика и с пълен ужас той изкрещял:
— Ти ме излъга, Учителю, тук има стотици всевъзможни чудовища и те се приближават към мен!
Така и не събрал дърва за огрев, ученикът избягал от страх.
Дошъл ред на третия ученик да отиде в мистериозната гора. След известно време той се върнал с пълен наръч дърва за огрев и попитал Учителя:
— Учителю, защо другите ученици разказват, че гората е обитавана от стотици ужасни чудовища? Колкото и да влизах навътре, аз така и не видях с очите си нито едно от тях.
— Ти искрено повярва на думите ми, ученико мой. Само нашите собствени страхове са способни да породят ужасни чудовища. И дори само една малка капка недоверие да се зароди между хората, от нея още в същия миг израстват многобройни и ужасни чудовища, — отговорил му Учителят.