Добрата фотография без изключение е живот и емоция, но също така и история. Една снимка, а колко много крие в себе си?
Очите на фотографа често се спират там, където ние не виждаме нищо забележително - случайно слънчево петно или сянка, пресичаща улицата, стар дъб, покрит с мъх камък, които са в състояние да предизвикат цяла верига от мисли, чувства и образи.
Днес искаме да ви запознаем с Мария Филипова - един от българските фотографи, за който се радваме, че е сред нашите приятели. Нейните уловени мигове винаги предизвикват дискусия и вълна от положителни отзиви.
Нашата любима снимка от Мария. За нея можем да напишем цяла книга, но ще се ограничим до един коментар:
Три жени споделят една пейка и нищо повече.
Илюстрира прекрасно и отчуждението, и топлината на вековното дърво, прегърнало грижовно жените.
Попитахме Мария няколко въпроса:
Светлило: Кога направи първата си снимка?
Мария:
Не знам кога съм направила първата си снимка. Навярно съм била много малка. Баща ми беше запален любител фотограф. Имахме домашна фотолаборатория, в която той сам промиваше филмите и проявяваше снимките. Помня тесния, задушен килер, който миришеше на химикали и как надвесени над ваните пълни с проявител, очаквахме да се появи образа на снимката.
Светлило: Кой е кадърът, който мечтаеш да уловиш?
Мария:
Кадър, който като го видиш да възкликнеш „ О, миг поспри“ .
Светлило: Няколко думи за теб, които смяташ за важни?
Мария:
Две думи – любов и постоянство. Те са закодирани даже в името ми.
Светлило: Много от фотографиите ти са на типично български обекти. В постовете си пишеш на български, въпреки че аудиторията ти в голямата си част е англоговоряща, а ти ползваш езика свободно. Как запази любовта си към България?
Мария:
С английския съм зле, но пиша прилично. Гугъл преводача се справя прилично с превода от български език на голяма част от останалите езици и отчайващо зле с превода на руски. Така че, не е от голямо значение на какъв език пиша. Желаещите да ме разберат, ще го направят.
Не съм сигурна, че това, което изпитвам е любов към България. По скоро бих го нарекла – любов към природата и особена привързаност към планините.
Израснала съм в полите на Рила/ буквално/. Имаше голяма, висока, ограда около квартала, в който израснах, с врати, които вечер се заключваха, за да не влизат мечки и вълци през зимата и други заблудени диви животни през лятото.
Пътувам много, използвам всяка възможност да съм навън сред природата и това ме зарежда с позитивизъм.
Светлило: Какво ти дава фотографията, каква е мотивацията ти?
Мария:
Фотографията ме учи на търпение, понякога ми дава и различни гледни точки, започваш да обръщаш повече внимание на детайла.
Помага ми да поддържам добра физическа форма.
Светлило: Какво забравихме да те попитаме, а е важно?
Мария:
Забравихте да попитате за музиката. :-)))
Светлило: Добре, кажи за музиката? Какво ти дава тя и каква музика слушаш. Работиш ли на музика или релаксираш с нея?
Мария:
Слушам хубава музика. Всичко правя на музикален фон. :-))) Усещам музиката по начин, който не мога да обясня и я виждам. Когато слушам инструментална музика, съзнанието ми изгражда картини, от частите на музикалното произведение, които мога да разкажа. 🙂 Трябваше да бъде моя професия, но се разминах с нея. Може би, това разминаване е било за добро, защото сега не ми се налага да слушам музика, която не ми харесва.
“Птиците”
Наименованията на колекциите са на Светлило
“България”
“Цветята”
“Черно и бяло”
“Майсторът”
Ако сте харесали видяното, други творби на Мария може да намерите в Google Plus