Природата в продължение на векове е вдъхновявала човека. И ние не преставаме да учим от нея все нови и нови неща. Защото най-добрият учител е не наставлението, а живият пример.
Първи урок (социален) от кучето: Помахай с опашка първи
Вече сме 21 век – не е важно какво правиш ти, а важно е за какво мотивираш другите хора. И прекрасен пример дава кучето. Кучето не си мисли: "Отначало ме заведи в дома си, нахрани ме и ми дай вода, а след това аз за награда ще ти се порадвам и помахам с опашка". Кучето първо отдава чувствата си и едва след това получава нещо в замяна. При това не ви кара да му давате нещо, то прави така, че сами вие да искате да го направите.
Вторият урок е от змиите: Не хленчи
Змията не си мисли: "Нямам нито крака, нямам нито ръце, имам лошо зрение, родила съм се в неподходящата страна, никой не ме обича, а родителите ми са ме изоставили веднага, когато съм се излюпила". В крайна сметка змията разполага с това, което има и ние дори се страхуваме от това "животно-инвалид". И ако иска да се променя и расте, тя просто сменя кожата си и изпълзява напред, без да съжалява.
Третият урок, колкото и да е странно, е от кълвача: Урок за реалистичното фокусиране
Кълвачът в много отношения е по-умен от нас. Да, той бие главата си в дървото, но пък прави това много успешно. Той е реалист – не се опитва да пробие дървото наполовина с един удар, както се опитват да направят много от нас. И той е съсредоточен – не удря по дървото от всички страни. Фокусирайки се нанася удари с човка в една и съща точка, без да бърза, бавно и сигурно придвижвайки се към своето червейче. На нас ни е нужен веднага и не червей, а да е змей. И да го намерим по възможност не в плътното дърво, а леко затрупан от листата по земята.:)
Четвъртият урок е от рибите: Урокът на потока
Рибите винаги плуват срещу течението и, противно на общото мнение, това всъщност е правилно. Те правят това не, за да си усложнят живота, а за да преминава покрай тях повече вода. Така имат достъп чрез потока на преминаващата вода до по-голямо количество храна и кислород. Техният живот се обогатява и те получават повече. Ние хората, за разлика от рибите, винаги се стремим да плуваме по течението в застоял поток и в резултат вместо 30 години жизнен опит ние преживяваме едногодишен житейски опит 30 пъти. Не искаме да излезем от комфортната си зона и после сме много изненадани защо животът ни е предоставил толкова малко възможности. Иска ни се да сме печеливши в лотарията на живота и то даже без да си купуваме лотарийни билети.