Кой е виновен за всичко?

koj-e-vinoven-za-vsichko

Събрала се тълпа на площада, за да види как ще изгорят вещица. Извели една красива жена, която съвсем не приличала на страшна вещица. Качвайки се на платформата, тя обхванала с поглед беснеещата тълпа.

Много от събралите се били идвали при нея за съвет или помощ, на много от тях била помагала с добра дума или лекарство, много избавила от физически и психически заболявания, но жестокият свят има свои закони: не допаднала някому нейната добродетел и я предали на кръвожадни съдии, признали я за виновна и осъдили на изгаряне.

И сега стояла над главите на тези, на които била подавала ръка и които сега я гледали "отдолу-нагоре", а очите им излъчвали безумна злоба, породена от болно въображение.

Излязъл съдията и с дрезгав глас извикал на тълпата:

– Тази жена е вещица! И вие знаете това! Всички сте изпитали върху себе си нейните вещерски умения! Тя носи нещастие на всички и с всеки се случва нещо.

– Ето тази двойка съпрузи, – посочил той към изправени отпред хора, – те нямат деца, защото им е направила ужасно заклинание.

– А ето тази жена, някога най-красивата жена в нашия град, е загубила своята красота и младост, благодарение злодеянията на магьосницата.

– А ето този човек, – съдията посочил мъж, чието тяло било покрито цялото с язви, – страда от страшна болест. И това също е нейно дело.

– А някой може ли да каже, че при него всичко е добре? – попитал озверялата тълпа застъпникът на закона. – Никой! Защото при всеки ще се намери по нещо: болест, скръб, загуба, провал. Така че – знайте, тя е виновна за всичките ви нещастия! Справедлив съд разгледа всичките ѝ деяния и я призна за виновна за всички земни грехове.

– Не само хората страдат от нейните злодеяния, но и великата природа. Тя причинява суша, смърт на добитъка, липсата на реколта. Всички неволи са от нея, защото тя е вещица! За да избави невинните от тази чума, съдът постанови: да се изгори!

Слугите на правосъдието поднесли запалените факли към дървената платформа и я подпалили.

– Хора! – прошепнала жената, поразена от предателското мълчание на излекуваните от нея. Нима моята животворна сила не ви е помагала?

Виждайки объркването на хората, съдията извикал към замрялата за миг тълпа:

– Тя казва, че е чудотворка, тогава нека направи чудо и изгаси огъня. Чудеса твори Бог, но той не помага на вещици.

И изведнъж надвиснали облаци и започнал да вали дъжд. Жената вдигнала очи към небето и се примолила:

– Господи, аз нямам място на тази земя. Хората трябва да убият някого, за да прехвърлят вината си върху чужди рамене. Ако са набелязали жертва, те все пак ще я убият, изгаряйки я или замеряйки я с камъни. Два пъти не се умира, позволи ми да напусна този живот, защото вече нищо не ме свързва с него.

Облаците в миг се разпръснали, излязло жарко слънце, пламъкът се разгорял с такава ужасна сила, че за кратко време от кладата останала само пепел. Съдията разровил с крак горещите въглени и като за финал извикал:

– Това е всичко, което остана от чудотворката!

Хиляди очи гледали това страшно зрелище и нито един не проронил сълза. Когато и последните пламъци загаснали, изтощен, болен през тълпата си проправил път стар немощен човек. Той се приближил до пепелта, паднал на колене и изрекъл:

– Прости ми, целителке на душата и тялото човешки. Не дойдох навреме. Закъснях точно толкова, за да ти дам възможност по-бързо да си тръгнеш от това леговище на зверове. Но аз бързах към теб, исках да ти помогна или да поделя огъня и смъртта с теб. Стар съм, слаб и дните ми са преброени. Лежах на смъртно легло и силите вече ме напускаха, когато чух зов свише. Очите ми се отвориха и видях ужасна картина. Отблъснах смъртта, за да ти помогна с човешката си истина, но не бях в състояние да преодолея разстоянието достатъчно бързо. С нищо не ти помогнах, нито с дума, нито с действие те защитих и сега скърбя за това, че не се намери в тази хилядна тълпа някой, който да ти помогне.

Старецът се обърнал към онемялата тълпа и хората видели сухите старчески очи пълни с тъга и болка. Страх от някаква непонятна, но осезаема беда вече пробягвал по кожата. Старецът погледнал в очите разядения от болест човек и казал:

– Болестта ти е плод на живота ти, а не на невинност. Безпътният живот те е довел до страдания и недъзи. Ти гниеш от собственото си безпътие, а не от заклинание.

След това се обърнал към увяхващата красавица и също така спокойно ѝ казал:

– Ти губиш красотата си, защото си живяла цял живот в злоба, завист и омраза и те са изяли твоето очарование.

Но когато се обърнал към нещастните съпрузи, тълпата се отдръпнала от тях като от прокажени.

– А вие, благочестиво семейство, носите бремето на греха си вместо красив плод. Ти, – обърнал се той към жената, – си се изплашила от позора и си се лишила от майчинство. И съдбата те е наградила с безплодие. А ти, – обърнал се той към мъжа, – в името на минутно удоволствие си изпил отвара, лишаваща те от творящата живот влага. Ти си изсъхнало дърво, неспособно да роди плод. Сега, за да скриете своя грях един от друг и от хората, вие прехвърляте своята вина на невинно същество, неведнъж подавало ви ръка за помощ. Всички вие, обвиняващи това създание, очиствайки себе си, извършвате двоен грях.

Искахте да се скриете зад чужд гръб, за да сте чисти и безгрешни пред същите такива като вас – грешници. Вие убихте невинна душа. Как ще живеете по-нататък? Наистина ли ще можете спокойно да се радвате на живота и да градите лично щастие? Как може да бъде безметежно щастлив убиец? ...

Старецът искал да каже още нещо, но гледайки празните очи на неразбиращите смисъла на думите му хора, осъзнал безсмислието на своето усилие.

Той се отпуснал в пепелта и силите го изоставили. А хората закрили очи с ръцете си, страхувайки се, че в тях като в огледало се отразяват всичките им грехове и всеки ще може да ги прочете. Втурнали се към своите домове, сякаш стените и вратите могат да ги скрият от позора.

Грешен ще бъде този, който извършва грях, но два пъти по-грешен този, който обвинява за греха си друг.