Този гениален човек е познат дори на тези, които никога не са били запалени по физиката. Айнщайн очарова преди всичко като ярка личност, а след това и като учен. И все пак неговите лични качества и поглед към света до голяма степен са определили неговата научна кариера. Какво от това може да бъде полезно и на нас самите? Ние избрахме 5 ключови идеи.
Неговата биография понякога обхваща повече, отколкото научните му трудове. Креативният учен, който прави революция във физиката. "Труден" изследовател, който стана най-известният човек в света. Пацифист, който е действал в защита на ядрената бомба и след това си призна грешката. Бащата на теорията на относителността, който критично се отнасяше към квантовата механика.
Неговата история е невероятна, и именно тази противоречива природа го прави истински герой на ХХ век. Айнщайн отхвърля всички авторитети и догми, иска просто да живее, мисли и действа, следвайки собствената си интуиция. Неговата независимост е житейски урок за всички нас. Какво още може да научим от този гениален човек? Ето 5 основни идеи на Айнщайн.
1. Вселената е духовна
Съвсем в началото, като се започне от най-ранните изследвания на Айнщайн, той твърди, че Вселената е духовна. Човешкият дух може да определи законите на небесната механика или грехопадението на телата, а след това отново да ги открие в природата. Това "прекрасно" съвпадение не е случайно, а доказателство за това, че сме обхванати от общо трансцендентност.
Вселената не е творение на божество, божества, тя самата притежава божественост. Това е "Бог" или "Старец" в пантеистичните видения на Спиноза. Научното изследване се превръща в духовна практика, физиката става метафизика. През целия си живот Айнщайн не спира да обявява духовното значение на своята научна работа.
2. Силата на съвършенството
Божествената Вселена не може да се подчинява на никакви закони, освен на съвършените. Такава концепция на съвършенството е трудно да се осъзнае от тези, които не са учени. Защо е необходима научна теория? За да се включи в реалността и да се правят прогнози, които ще се окажат точни.
Айнщайн е искал повече – безупречни интелигентни структури, които се основават на прости и немногочислени принципи с причинно-следствени връзки. Той предложил да се откажем от "подходящите" хипотези, които дават реалистични, но недостатъчни обяснения. Грешката е зло, истината е прекрасна.
Например, физиците всеки ден използват принципите на Нютон и неговия закон за гравитацията в своите трудове, и правят стъпки напред. Но Айнщайн подлага на съмнение тази теория, тъй като е виждал в нея концептуални слабости. Той смята, че тя е некрасива, а оттам – фалшива. Така възниква нова революционна теория – общата теория на относителността.
3. Мисълта е преди всичко
Човек не може да се ограничи просто с изследване на Вселената, той трябва да мисли за нея. Науката не трябва да се опира на индуктивен начин на мислене: първо фактите, после идеите. Айнщайн избира дедуктивния метод: първо е теорията, след това – конфронтацията с фактите. За него теорията е на първо място.
4. Разумът е единственото мирно оръжие
Светлината в цялата Вселена – разумът – трябва да води хората. Айнщайн е смятал, че трябва да бъдем рационални и разсъдителни в своя философски и политически избор. Тази полза, извлечена от разума, отрича жестокостта във всичките ѝ проявления.
Айнщайн е бил войнстващ пацифист и само страхът пред нацисткото ядрено въоръжаване го прави за кратък период защитник на ядрената бомба.
С помощта на разума, а не чрез силата, хората трябва да търсят решаване на своите спорове. А здравият разум винаги дава предпочитание на солидарността, а не на противопоставянето.
5. Човекът е гражданин на света
Човечеството участва във вселенския космически ред. Това е истинския ред на нещата. Всички хора са еднакви. Различните народи, племена, религии, които разделят света, са само необходимост в името на оцеляването.
Този универсализъм подбужда Айнщайн да се откаже от своите еврейски корени и да провъзгласи себе си за гражданин на света. Пред лицето на антисемитизма, а по-късно и на нацизма, Айнщайн влиза в ционистко движение и се превръща в "защитник на рода".