Д. Х. Лорънс ползва удивителна по силата си метафора за чадъра, който човек разтваря, за да се скрие от хаоса.
Дейвид Хърбърт Лорънс - Уикипедия
Според него непознатият и постоянно нарастващ хаос е неизбежна среда на нашето съществуване.
Хаосът, който познаваме, наричаме космос, а изпълващия ни хаос – съзнание. Човекът не може да живее в хаос, той се принуждава да се крие от него в конструкции от понятни и фиксирани форми.
За да се скрием ние отваряме чадър. На вътрешната му страна рисуваме небе и записваме своите условности и мнения.
Чадърът става наша реалност, под него живеем, под него и умираме.
Функцията на поезията, според Лорънс, е във факта, че поетът, като враг на конвенционалното, прави разрез в чадъра и пуска на свобода хаоса. Жил Дельоз разширява тази философска концепция и включва освен поезията философията и науката.
Чадърът-укритие за Дельоз служи за подреждане на безцветния, беззвучен и безсмислен хаос. За да се защити човек формира устойчиви мнения, които в бъдеще не подлага на съмнение. Такива мнения се явяват и религиозните норми, генериращи всеобхватни обяснения и абсолютни истини.
Но изкуството, науката, философията искат повече. Разкъсвайки чадъра, те се сражават не с хаоса, а с установените мнения. Нещо повече, те се нуждаят от хаоса като условие за тяхното съществуване.
Художникът рисува не на чисто платно, а писателят не на бял лист, а на вече толкова изпъстрени със зададени клишета, че материала първо трябва да се очисти, да се изгребе, остърже, дори счупи и да се пусне свежия бриз на хаоса в него.
Единствената ценност на чадъра е възможността да го счупиш.