Веднъж един ученик, познал множество разочарования в живота, отишъл при своя духовен учител и попитал:
— Учителю, така се уморих от трудностите в живота. Имам толкова тежък живот, такива проблеми и трудности, че през цялото време ми се налага да плувам постоянно срещу течението. Силите ми са на привършване — още малко и ще се предам... Какво да правя?
Учителят се размислил за малко и решил да не бърза с отговора. Взел три съвсем еднакви съда пълни с вода и ги поставил на огъня. В единия съд сложил яйце, в другия – поставил морков, а в третия — изсипал зърна кафе. След като минало известно време духовният учител извадил от водата яйцето и моркова, а съдържанието на третия съд изсипал в чашка за кафе.
— Как смяташ, какво се е променило? — обърнал се учителят към своя ученик.
— Яйцето и моркова са се сварили, а зърната кафе са се разтворили напълно във водата — последвал отговора на ученика.
— Прав си, — казал духовният учител. — Но това е само на пръв поглед. Погледни по-внимателно... Какво се е случило с яйцето? Бидейки по природа чупливо и течно, яйцето е придобило твърдост. А виждаш, по-рано твърдият морков след като попада в кипящата вода или в житейски трудности, става мек и податлив. Кое е най-интересното — външно нито морковът, нито яйцето с нещо са се променили, промените са само в тяхната вътрешност, свойствата и качествата им под въздействието на еднакво неблагоприятни обстоятелства — врящата вода.
И при хората е така — крехките и нежните при тези условия се каляват, укрепват, стават по-силни, придобивайки упоритост и силна воля. В същото време външно силните и здрави хора под влияние на житейските трудности могат напълно да се разпаднат и да станат слаби.
— А какво се случва с кафето? — полюбопитствал ученика.
— О! Всъщност това е най-интересното! Зърната кафе напълно се разтвориха в новата враждебна среда и което е много по-важно — напълно я промениха, превръщайки обикновена вряща вода в нещо ново — в ароматна напитка.
Такива хора са голяма рядкост. Попадайки на житейски трудности, те ги използват не само за самоусъвършенстване и развиване качествата на характера си, но едновременно с това създават нещо ново и прекрасно. Тези хора нищо не губят, притиснати от силата на сложните обстоятелства те променят самата среда в нещо ново и красиво, извличайки полза и знания не само за себе си, но и за околните.