Представете си, че сте на 90 години. Лежите в топлото легло и във всеки един момент може да дойде денят, в който вече няма да станете.
Възрастните хора много често се замислят за живота. Те мислят за него почти всеки ден.
Спомнят си за хората, които са обичали, с които са общували, къде им е било добре. Особено силно си спомнят за възможностите, които са им били предоставени, но те от страх са се сдържали да се възползват от тях.
Лежите си и изведнъж, внезапно се появява машина на времето.
Влизате в тази машина на времето и тя ви пренася тук, да, да, тук, вие сега не сте на 90 години, а на толкова, колкото сте в момента и четете този пост.
Даден ви е втори шанс: сега всичко, което не сте успели да реализирате – да го реализирате.
Появила се е още една възможност да направите нещо наистина полезно и интересно, защото вече знаете, че в старостта ще ви бъде скучно и ще съжалявате. И по-добре да си спомняте за това, че сте се опитвали да направите нещо или сте го направили, отколкото да мислите, че заради някакъв страх, предразсъдък, просто сте изпуснали своята възможност.
Това е елементарна математика: ако вземете като условие неизбежния факт, че всички ние ще си тръгнем от този живот, то тогава цената на страха е 0 (нула).
Не забравяйте – страхът живее чрез вас, за ваша сметка и точно вие го пълните със смисъл и правите значим.
Ако вие все още можете да направите нещо – направете го.
Ако все още не сте казали на някого нещо – кажете му го, после няма да имате време.
Ценете това, което имате сега...