Себеуважението е като градина. При някои е като благоуханните цветчета на цъфнали овошки бадеми, череши, кайсии; при други като цъфтящи храсти и красиво окосена трева; у трети – просто парче земя, върху която тук-там расте трева и са струпани купчина камъни.
Дори ако вашата градина е най-близо до последния вариант, никога не е късно да промените всичко. Ако нямате наблизо опитен градинар, на когото можете да поверите владенията си, вземете в ръцете си лопата, гребло и ножици.
За начало трябва да изкопаете всички плевели-съмнения и изкорените храстите-комплекси, след това да подрежете клоните на старите детски страхове. Натрупаните в гръдта ви обиди също по-добре да изкарате навън от участъка – там не им е мястото.
Почвата е готова.
Най-доброто време да засадите нови начинания, добри мисли, добри дела. Всички те задължително ще покълнат, израснат и цъфтят, но трябва да се въоръжите с търпение и ежедневно да се грижите за градината.
Как?
Критиката на никого не е от полза, но виж похвалата е нещо като живителна влага за всичко растящо по земята. Хвалете себе си за разходката из зимния парк, елегантно украсената елха, за ябълковия пай с канела... Не щадете милите думи: "аз съм талантлив", "аз съм терпелива", "всичко е по силите ми". Тази подкрепа е особено необходима, ако правите нещо за първи път и отначало не всичко се получава.
Глезете себе си с подаръци – това също е полезно за растежа на себеоценката. Чаша кафе с хрупкав кроасан, книга от любим автор, поход в спа с меден пилинг, рокля с желания цвят, майсторски клас по готвене или танци – подарък може да бъде всичко, което ви харесва. Най-важното – вслушайте се в себе си: какво ви се иска точно сега.
Разбира се, за една нощ на голо поле няма да израсне градина, дори да обработвате земята без да знаете умора.
Изискват се не само време и усилия, но и подкрепата на близките.
Любовта към себе си е нещо доста крехко. Без признанието на околните тя не расте. А да ги убедим, че сме достойни на внимание, е много по-лесно, ако гневът, яростта, грубостта отсъстват от живота ни.
Не се терзайте за грехове и грешки. Те принадлежат на миналото, невъзможно е да ги поправите. По-добре съсредоточете вниманието си върху бъдещето, в което има само едно правило: хората ще ви ценят точно толкова, колкото вие сами цените себе си.