Пропагандата на "позитивното мислене" в много психолози отдавна предизвиква отрицателна реакция. Причината е очевидна – "позитивистите" отхвърлят негативните аспекти на реалността. Но и привържениците на песимистичното възприятие на живота често са ненужно радикални. Може да се каже: и двете страни едновременно са прави и не са прави.
Плюсове на реалистичния песимизъм
- Песимистичният поглед дава по-голяма бдителност и предпазливост при вземането на решения и застраховка от нежелани последици;
- Истинският песимист е подготвен за различни изходи, а при лошо стечение на обстоятелства по-малко податлив на преживявания и придобиване на комплекс за вина;
- Според експериментално потвърдени данни, умерените песимисти са по-социално успешни, отколкото винаги и от всичко доволните оптимисти;
- Размислите за проблемите позволяват по-пълно да ги разберем и осмислим, намирайки правилните решения;
- Умерените песимисти са в състояние да забележат в себе си собствената си сянка (по Юнг – негативната страна на личността, обикновено отхвърляна съзнателно от егото).
Плюсове на реалистичния оптимизъм
- Оптимистът вижда ситуациите в по-широка перспектива и е способен да не се фиксира над препятствията и границите;
- При оптимизма има стимул за преодоляване на пречките;
- Оптимистичният поглед намалява количеството на предубежденията и предразсъдъците;
- Оптимистът разчита повече на себе си, на своите сили и по-малко обвинява обстоятелствата;
- При оптимистите се наблюдава корелация (зависимост, връзка) между положителна нагласа, добро настроение и крепко здраве;
- Защитната оптимистична нагласа спомага за занижаване степента на риска, намаляване на страха. Безстрашният човек по-често достига поставената цел.
Минуси на крайния песимизъм
- Поради презастраховане при песимиста се стесняват възможностите и перспективите;
- Изследванията показват корелация (зависимост, връзка) между песимизъм, тревожност, лошо настроение и недобро здраве;
- Понякога песимистичният поглед води до намаляване на способността за решаване на творчески задачи, т.е. може да бъде контрапродуктивен;
- Крайният песимизъм способства за отрицание на всичко ново (негативно мислене);
- При песимистичният поглед има обезценяване на собствените постижения;
- Песимизмът поражда „инфлация” на щастие, а при тази инфлация за постигане на удоволствие са необходими все по-големи успехи.
Минуси на нереалистичния оптимизъм
- В случай на беда човек с необосновано висок оптимизъм изпада в по-голяма депресия, отколкото умереният песимист. Защото неговите очаквания са били твърде завишени;
- В случай на беда нереалистичният оптимист е склонен да си „навлече” комплекса на неудачника, комплекс за вина. Това е особено забележимо на обучения по "позитивно мислене", където се провежда енергийно напомпване на хората от типа „ако искате това, значи го можете”. А след това, когато хората се сблъскат с реалността, тя бързичко ги сваля от позитивния пиедестал;
- Свръхоптимизмът е в състояние преждевременно, в буквалния смисъл на думата, да ви отведе в гроба. Всички известни шарлатани, лечители на рак и други труднолечими заболявания. Те заразяват „пациентите” с неразумен оптимизъм, който води до несвоевременно лечение или дори отказ от него. Известно е, че основателят на Apple Стив Джобс повече от девет месеца след като му е поставена диагноза „рак на панкреаса”, е отказвал операция, която може би е щяла да спаси живота му. „Той се опитваше да се излекува с помощта на диети. Той ходи до спиритолог. Той използваше практики, допринасящи за дълголетие, но не искаше да се подложи на операция”, – разказва Уолтър Исаксон, официалният биограф на Стив Джобс;
- Често привържениците на нереалистичния оптимизъм подменят причинно-следствените връзки: човек е оптимист, защото е здрав и щастлив вместо човек е щастлив и здрав, защото е оптимист.
Кое възприятие може да се счита за оптимално?
Всичко зависи от ситуацията. Ако трябва да прескочите пропаст – по-добре да бъдете реалистичен песимист, а ако отивате на поредно интервю за работа – реалистичен оптимист. Ние сме на мнение, че изходът е да се намирате в динамично равновесие между тях.
Ако човек не само забелязва, но и приема (интегрира) своята „сянка” (тъмна страна) като част от себе си, то той сам ще прехвърли проблемите от подсъзнанието в съзнанието си. В него се появява възможност да управлява своята сянка (тъмна страна). А опитите да изкорени от себе си така наречените отрицателни качества, както и всичко твърде позитивно, са абсурдни. Това е все едно да се отреже батерия наполовина и да се ползва само „плюса”. Батерии само с „+” няма и не е възможно да съществуват. Енергията се образува именно от взаимодействието на положителните и отрицателни заряди.