На психологът Юлия Минакова е зададен интересен въпрос: защо сходни ситуации предизвикват у нас различна реакция?

Имат се предвид неприятни житейски ситуации, които костват много сили и енергия. В единия случай ние следваме емоциите, стигаме до скандали, в другия – спокойно и разумно преценяваме какво се случва. И заключението е, че в първия случай ние реагираме по този начин поради една причина: поради липсата на вътрешни ресурси. На нас просто не ни стигат силите. Както физически, така и емоционални. След анализ на това, психологът посочва основните моменти, при които губим сили и тези моменти, когато набираме сили и се зареждаме с енергия.

И само изравнявайки и компенсирайки в себе си тези потоци, можем да останем винаги в състояние,което ни позволява да приемем всяка ситуация спокойно и адекватно. И така.

Ние губим сили, когато:

• казваме "да", докато всъщност искаме да кажем "не";
• усмихваме, вместо да заплачем;
• не почиваме;
• уговаряме себе си да потърпим още малко, вместо да си изясним "Заради каква светла цел сега аз търпя това?";
• обиждаме се, вместо да помолим човека за това, което ни е нужно;
• занимаваме се с неща, които не са наши (с чужди работи);
• даден човек не ни е интересен, но ние поради някакви измислени причини продължаваме да комуникираме с него;
• хората, които са до нас и около нас през повечето време говорят предимно за лоши, негативни неща;
• говорим много за политика, данъци, доходи, таксите за комунални услуги, задръстванията по пътищата и т.н.;
• сплетничим, интригантстваме;
• много и емоционално говорим за това как живеят други;
• работим безинтересна, омръзнала ни, скучна, отегчителна работа;
• страхуваме се;
• очакваме, че някой ще дойде (Дядо Коледа, принц, политик, извънземни) и животът ни ще се промени;
• ругаем себе си, смятаме се за недостойни, неумели, неудачници.

А набираме сили, когато:

• се запознаваме с нови хора;
• получаваме нови знания;
• пътуваме, пътешестваме;
• преодоляваме страховете си;
• опитваме, пробваме нещо ново;
• разхождаме се (да не се бърка с "бързането за работа" или да отидем до магазин, а именно разходка без никаква определена цел);
• занимаваме с творчество;
• общуваме с приятни хора;
• общуваме с хора, които ни подкрепят и вярват в нас;
• имаме занимания с тялото си (подходящи са всякакви телесни практики – спорт, йога, плуване, бойни изкуства, градинарство, земеделие, баня, басейн);
• освобождаваме физическото си пространство (помислете колко по-различно се чувствате в ремонтирана и просторна стая);
• освобождаваме емоционалното си пространство (спомнете си колко по-различно се чувствате, когато сте успели да простите и да се сбогувате с един човек);
• казваме "не", когато искаме да кажем "не" и казваме "да", когато искаме да кажем "да";
• започваме да правим това, което иска сърцето.