Техните думи на благодарност едва се чуват. Често, получавайки подарък, те просто навеждат очи и мълчат. Защо някои от нас толкова трудно произнасят "благодаря"?
"Харесва ли ти тази играчка? Кажи благодаря“, – така ни учат на учтивост в детството. Ние вземаме пример от родителите и (или) усърдно изпълняваме това, което ни казват те: да казваме здравей, благодаря, търпеливо да изслушваме, отстъпваме място... Постепенно научаваме правилата за добър тон и започваме широко да се усмихваме, когато приемаме подаръци и поздравления, дори да считаме, че не са особено уместни или подходящи... Въпреки това, за някои от нас думите на благодарност си остават трудни. Това има няколко обяснения.
Чувствате се длъжни
Получавайки някакъв подарък, ние неволно попадаме в положението на длъжника. Защото, както и в древни времена, всеки подарък изисква в отговор символична отплата – това може да бъде обратен подарък или благодарност, и дори чувство на зависимост от дарителя. В такъв момент е особено трудно за хората с тревожност. Ситуацията им изглежда почти насилие: "Но аз нищо не съм искал. И сега какво да правя, за да изляза от трудното положение?".
Не се доверявате на другите
Често неспособността да благодарите свидетелства за висока степен на недоверие към света. Комплименти или подаръци се възприемат само като желание да се получи нещо в замяна. Кредо на тези хора е: "На никого не може да се вярва". Такава нагласа често се предава на децата от техните родители, които живеят с твърдото убеждение, че околните не са в състояние да бъдат искрени, а светът е населен от лицемери.
Проблеми със самооценката
Да кажем „благодаря“ означава, че сме в състояние открито да признаем какво изпитваме – удоволствие, радост. Което означава, че в известен смисъл оголваме себе си, откриваме своя вътрешен свят. А това е трудно за тези, които имат ниска самооценка. Човек, който не обича себе си, не вярва в себе си, не може да получи удоволствие от подаръка, от мили думи, от искрена радост – той ги приема със смущение, срам (защото не е достоен), а след това дълго се чувства виновен. Другата крайност – възрастни хора, които са израснали като глезени, преситени деца. Такъв човек просто не отдава значение на жеста, подаръка, добрата дума, тъй като е убеден, че това е даденост. Той не е способен да признае великодушния жест на другия, защото живее с усещането, че най-прекрасното нещо на света, най-ценният подарък е самият той.
Мечта за съвършенство
Психиатърът Фредерик Фанже отбелязва още една причина за подобно поведение: перфекционизъм! Непрекъснато стремейки се към съвършенство, такива хора не могат да приемат подаръци или похвала по повод (за някакъв макар и малък междинен резултат) и са склонни да разглеждат поздравленията като думи, казани не на място, и дори като обида: "Как могат дори да си мислят, че този минимум, който съм постигнал, се нуждае от одобрение! Те просто ме подценяват!"
Какво да правя?
Благодарност може да се изрази по много и различни начини
Ако не искате да нараните приятел, заменете думите на благодарност с искрен израз на своите чувства: "Аз съм много притеснен/а от подаръка", "Така ми е неудобно, че си отделил толкова време и внимание за мен".
Да изразите своето мнение
Всеки има право да мисли, че комплиментът, който му е направен, е неоправдан или се нуждае от пояснение. Не мълчете, а кажете: "Аз не съм сигурен, че си/сте прав".
Да направите комплимент
На тези, които им е трудно да получават, обикновено им е трудно и да дават. За да бъдете готов да приемате комплименти, струва си да се научите да ги казвате.
Да замените думите с жестове
Освен с думи, има и други начини за изразяване на благодарност: одобрителен поглед, усмивка, жест... Ако нещо ви попречи да благодарите веднага, като алтернатива на думите, които не са казани навреме, просто направете нещо приятно, хубаво за човека. Изненада, подарък или комплимент ще бъдат актуални и в следващите дни.
СЪВЕТИ
Как да се държите с хора, на които е трудно да казват "благодаря"? Опитайте се да разберете причината, попитайте директно: "Защо ти никога на никого не благодариш?". Може би в отговор ще чуете формалното: "Защото е неуместно"... Тогава разкажете за вашия подарък, за това как сте намислили да го подарите, как е било важно да намерите точно това и само за него, как сте искали да го изненадате и зарадвате. Най-вероятно няма да можете веднага да промените старата нагласа, но ще изненадате със своето вдъхновение и озадачите. А това е много важно, за да реши такъв човек да погледне на света от друг ъгъл.
"Чувствах се недостоен"
Иван, на 28 години, дизайнер на костюми
"Родителите ми непрекъснато ме контролираха: безкрайно ме укоряваха, подчертавайки всеки мой пропуск. А веднъж за Нова година мама подари на съседа подаръка, който беше за мен (аз за нещо пак бях виновен). И тогава окончателно загубих вяра в себе си. Като възрастен вече се чувствах недостоен за радости и подаръци. И съвсем искрено ги считах за грешка и никога не благодарях. Сега вече всичко е различно, но колко ми струваше това! И обучения за личностно развитие, и три години сесии при психотерапевт, и работа над себе си... И, все пак, аз се научих да благодаря за подаръците, добрите думи и разбирането".