Не започнахме ли твърде често да мислим за материалните блага и не се ли отучихме да даваме един на друг нещо по-ценно — топлина, разбиране, усмивки, целувки и взаимност? Малко доброта никога не е излишна!
Веднъж един татко наложил наказание на своята тригодишна дъщеря за това, че изразходила цял лист позлатена подаръчна хартия. С парите било трудно и таткото бил направо бесен, че малкото детенце се опитва да украси някаква кутийка, ей така, без видима причина. Независимо от всичко, на следващата сутрин малкото дете донесло на баща си подарък.
Тя го погледнала със светнали очички и казала:
— За теб, татенце.
Той се чувствал виновно, тъй като ден преди това се развикал на малката си дъщеря. Боязливо поел кутийката. Но възмущението му отново се завърнало, когато установил, че кутията е ... празна. Гневно се обърнал се към малкото момиче:
— Хубава работа, не знаеш ли – когато се подарява подарък се предполага, че в кутията човек ще намери нещо? А ти даваш просто празна кутия.
Тригодишното момиченце го погледнало, а очите му се насълзили:
— Татенце, ама тя не е празна. Вътре съм я напълнила с целувките си. Всичките са за теб, татенце!
Бащата изведнъж се смутил. Паднал на колене, нежно прегърнал дъщеричката си и поискал извинение.
Оттогава бащата пазел този безценен подарък до леглото си. Когато нещо не му вярвало в живота, в моменти на трудности и неволи, той си спомнял „празната кутия” с целувки и любов, които малкото момиченце му подарило. И това било много по-важно от всичките проблеми, материални блага и разправии за дреболии.