Емоционалната интелигентност – съществува ли?

emotsionalnata-inteligentnost-sashtestvuva-li

Нашите емоции – благословия или нещо, което ни пречи в живота? Съвременните изследователи смятат, обаче, че не е нито едно от двете! Емоциите са само инструмент, който трябва да се научите да ползвате.

  • Умението да давате име на емоциите си и да ги разграничавате една от друга.
  • Развитата емпатия – тоест, способността адекватно да реагирате на емоционалните нужди на тези, с които се налага да общувате.
  • Умението да реагирате гъвкаво при общуване.
  • И чак на последно място регулиране на емоциите – способността да овладеете "емоционалната буря", да потушите своята агресия и чувство на неудовлетвореност (фрустрация).

Смята се, че за всички тези умения отговаря специална разновидност на интелекта: емоционална интелигентност.

Преди 100 години интелигентността не е предизвиквала никакви въпроси: тя е била синоним на умствените способности. Но постепенно започват да се отличават и различни умствени способности. Интелигентността, освен обща, започва да се разделя на: практическа, вербална, способност за осъзнаване и т.н.

Терминът "емоционална интелигентност" се появи сравнително скоро (през 1990 година) и предизвика както силен интерес, така и доста спорове в професионалната общност. От една страна, възприемана за несериозна някаква разновидност на интелекта, а от друга страна – как значението на управлението на емоциите е съвършено очевидно.

През 40-те години на миналия век многократно са провеждани проучвания, чиято цел е била да разкрие връзката на училищните или университетските академични постижения с по-нататъшния успешен или неуспешен живот на учащите се. Всеки път резултатите не давали никаква закономерност: едни били успешни, други не; едни били доволни от незабележим живот – други разочаровани, въпреки сериозните успехи; едни полагали луди усилия за постигане на собствените си цели, а на други всичко се отдавало леко. И това е вярно: ученическите оценка никога не са били и няма да станат показател за това как човек се справя с житейските трудности.

Американският национален център по реализиране на програми за клинични изследвания разкрива 7 критерия при деца в ранна възраст, които свидетелстват за нормалното емоционално развитие на детето:

  • Увереност: чувство за владеене на собственото тяло и поведение;
  • Любознателност, желание да научава нови неща;
  • Способност да действа съзнателно;
  • Самоконтрол;
  • Способност за контакт с другите;
  • Способност да общува;
  • Взаимопомощ, способността да съотнася своите потребности с потребностите на групата.

За съжаление или за щастие, днес за постигане на целите ни, едва ли не най-важно е умението да се разбираме с хората: да разбираме чуждата реакция и да я предсказваме, да се договаряме и да си сътрудничим или като цяло – да бъдем приятни за околните. Това се получава далеч не при всеки – има неща, които не помагат особено в тази задача:

  1. Невъзприемчивост към невербалните сигнали. Среща се приблизително при всяко десето дете: това е лошо усещане за личното пространство на събеседника, невъзможността да се установи зрителен контакт, неспособност да се започне, поддържа или сложи навреме край на разговора, неправилно тълкуване изражението на лицето на събеседника.
  2. Поведение, свързано с бягство от конфликта. Хората, чувстващи се необичани, самотни, обременени с грижи и притеснения, съвсем не са склонни към контакт с околните. Те предпочитат да се потопят в самота вместо да опитват разрешаване на своите проблеми.
  3. Агресивност. Агресивни никой не обича – нито деца, нито по-възрастни. Хората, които избират агресията като основна (а понякога и единствена) реакция на всичко случващо се, много бързо се оказват в изолация.

Как да подобрите своята емоционална интелигентност

Емоционалната интелигентност не е даденост, а умение – като, например, броенето или карането на колело. И като всяко умение, то може да се развие. Как?

  • Всички емоции трябва да бъдат осъзнати. Отрицателните емоции – още повече. Можете да излъжете някого, но не и себе си, особено когато става дума за социално приемливо поведение. Вие имате право да признаете на себе си (поне на себе си): „Този филм се смята за абсурдна сълзлива мелодрама, но мен ужасно ме трогна“.
  • Как сте с речниковия запас? Използвате ли много думи за обозначаване на чувствата? Опитайте се бързо да изброите десет различни емоции. Ако забиете след "уникално", "страхотно" и "побъркващо", време е да се заемете с разширяване на словесния си запас. В противен случай как ще се научите да разграничавате едни чувства от други, ако за тях дори нямате имена?
  • Какви биват емоциите можете да научите от околните. Нещо повече: дори е добре да бъдете наясно с усещанията на тези хора, с които общувате. Сигурни сте на сто процента, че разбирате всички техни емоции? А ако се поинтересувате? Или ако споделите своите усещания и поискате ответна реакция?
  • Заобикалящото ни по принцип е неизчерпаем източник на разнообразни емоционални реакции. Спомняте ли си как известният Хоумър Симпсън свежда възпитанието на Барт до следното: с вик "Ах, ти, гадино“ и се втурва да го души. В живота това поведение не изглежда толкова комично. Наблюдавайте реакциите на околните: по какви начини те реагират на потребностите, на претенциите, на хубави новини, на агресията, на комплименти. Намерете (в началото мислено) нови начини за реакция в типични ситуации. Какви чувства могат да изразят те?
  • Как сте с локуса на контрола (локализация на контрола на волевите усилия)? Смята се, че вътрешният локус на контрола (да имате чувството, че нещата в живота зависят от вас, а не от обстоятелствата) силно способства развитието на емоционалната интелигентност.