Крива – Лора Димитрова

Крива

Крива


Не можеш лесно да ме разбереш,

когато в дланите си паля клади.

Когато всеки ден тъжновалеж

от кожата ми с две ръце ме вади.

Сърцето ми отдавна не е храм -

езичниците там да коленичат.

Езикът ми е напоен с шафран.

На свраки двете ми очи приличат!

Не ти е лесно да ме разбереш

когато стъпвам боса по стъклата.

Когато с пръст угасям всяка свещ

и есен не превъртам циферблата.

Не ти е лесно. Но потъваш в мен

и кърпиш под гърдите всяка липса…

Недей. Зад погледа ми почернен

прозира ли какво от тебе искам?

Не искам да ми сочиш верен път

и ръбовете ми да ги заглаждаш.

Оставяй ми нозете да кървят

от ходене по дяволите!

Знай, че

борбата с изкривеното ми „аз”

не искам да опитваш да разбираш.

Аз искам просто… теб.

Аз искам нас.

И, крива, в свойта длан да ме побираш.