Крива
Не можеш лесно да ме разбереш,
когато в дланите си паля клади.
Когато всеки ден тъжновалеж
от кожата ми с две ръце ме вади.
Сърцето ми отдавна не е храм -
езичниците там да коленичат.
Езикът ми е напоен с шафран.
На свраки двете ми очи приличат!
Не ти е лесно да ме разбереш
когато стъпвам боса по стъклата.
Когато с пръст угасям всяка свещ
и есен не превъртам циферблата.
Не ти е лесно. Но потъваш в мен
и кърпиш под гърдите всяка липса…
Недей. Зад погледа ми почернен
прозира ли какво от тебе искам?
Не искам да ми сочиш верен път
и ръбовете ми да ги заглаждаш.
Оставяй ми нозете да кървят
от ходене по дяволите!
Знай, че
борбата с изкривеното ми „аз”
не искам да опитваш да разбираш.
Аз искам просто… теб.
Аз искам нас.
И, крива, в свойта длан да ме побираш.