Алергична към метал – Лора Димитрова

alergichna-kam-metal

Казват, че мълчанието може би е злато,

ала аз съм алергична към метал

и през тъмните стъкла на очилата ти, приятелко,

се вижда в мен забития кинжал…

Може би харесваш се със лента на устата

щом по мене хвърлят шепи кал с ръце,

ала как очакваш после да преминеш през вратата

на дома ми със разкаляни нозе?

На дома ми, приютявал неведнъж среднощ плача ти,

на дома ми, в който тайните ти крих…

Аз мълчах ли? Нараних ли те? Забих ли нож в гърба ти?

Колко пъти с длан калта от тебе трих?!

Очилата ги свали - моментите са предусетени.

Едно помни – попитай ги препатилите…

Накрая помнят се НЕ думите на враговете.

А мълчанието, мила, на приятелите.