Веднъж един човек отишъл при Буда и се изплюл в лицето му. Буда изтрил лицето си и попитал:
– Това ли е всичко или искаш и нещо друго?
Негов ученик видял всичко и, естествено, се разярил. Той скочил и кипящ от злоба, възкликнал:
– Учителю, само ми позволи и ще му покажа! Трябва да се накаже!
Буда отговорил:
– Този беден човек и така твърде много е страдал. Само погледни лицето му, очите му, налети с кръв! Със сигурност не е спал цяла нощ и се е терзал преди да се реши на такава постъпка. Да се изплюе на мен е изхода от това безумие. Той няма как да постъпи по друг начин точно в този момент. Но сега това може да стане неговото освобождаване! Дай му време...
Човекът чул целия диалог. Той бил объркан и озадачен. Реакцията на Буда била пълна изненада за него. Той искал да унижи, оскърби Буда, но претърпявайки провал, се почувствал сам унизен. Това било толкова неочаквано – любовта и приемането, които проявил Буда!
Решил да се върне, за да попита Учителя за причината за такова милосърдие.
Буда му казал:
– Иди си вкъщи и си почини. Изглеждаш зле. Вече достатъчно си наказал себе си. Забрави за този инцидент; той не ми е причинил вреда. Това тяло се състои от прах. Рано или късно ще се превърне в прах и по него ще ходят хора. Те ще плюят по него; ще се случат още много трансформации с него.
Човекът заплакал, уморено се изправил и си тръгнал. Вечерта се върнал отново, паднал в краката на Буда и казал:
– Прости ми!
Буда произнесъл:
– Не става въпрос да ти прощавам, защото аз не бях ядосан. Не съм те съдил. Но съм щастлив, безкрайно щастлив да видя, че си дошъл на себе си и си прекратил този ад, в който пребиваваше. Иди си с мир и повече никога не изпадай в такова състояние!