За приемането

Веднъж един човек отишъл при Буда и се изплюл в лицето му. Буда изтрил лицето си и попитал:

– Това ли е всичко или искаш и нещо друго?

Негов ученик видял всичко и, естествено, се разярил. Той скочил и кипящ от злоба, възкликнал:

– Учителю, само ми позволи и ще му покажа! Трябва да се накаже!

Буда отговорил:

– Този беден човек и така твърде много е страдал. Само погледни лицето му, очите му, налети с кръв! Със сигурност не е спал цяла нощ и се е терзал преди да се реши на такава постъпка. Да се изплюе на мен е изхода от това безумие. Той няма как да постъпи по друг начин точно в този момент. Но сега това може да стане неговото освобождаване! Дай му време...

Човекът чул целия диалог. Той бил объркан и озадачен. Реакцията на Буда била пълна изненада за него. Той искал да унижи, оскърби Буда, но претърпявайки провал, се почувствал сам унизен. Това било толкова неочаквано – любовта и приемането, които проявил Буда!

Решил да се върне, за да попита Учителя за причината за такова милосърдие.

Буда му казал:

– Иди си вкъщи и си почини. Изглеждаш зле. Вече достатъчно си наказал себе си. Забрави за този инцидент; той не ми е причинил вреда. Това тяло се състои от прах. Рано или късно ще се превърне в прах и по него ще ходят хора. Те ще плюят по него; ще се случат още много трансформации с него.

Човекът заплакал, уморено се изправил и си тръгнал. Вечерта се върнал отново, паднал в краката на Буда и казал:

– Прости ми!

Буда произнесъл:

– Не става въпрос да ти прощавам, защото аз не бях ядосан. Не съм те съдил. Но съм щастлив, безкрайно щастлив да видя, че си дошъл на себе си и си прекратил този ад, в който пребиваваше. Иди си с мир и повече никога не изпадай в такова състояние!

Когато ви казват нещо неприятно, за да ви наранят, засегнат, продължавайте да обичате този човек! Приемете го такъв, какъвто е в този момент. Той самият е наранен и го боли, и по този начин иска да му се обърне внимание. А вашето приемане може да го спаси от тази болка.