Ведическа притча
Един цар имал добър приятел, с когото били близки още от деца. Този приятел разглеждал всичко, което се случвала за добро или за лошо в живота му, реагирайки с думите: "Това е за добро!"
Веднъж царят бил на лов. Приятелят му и той бил там, подготвял и зареждал оръжието за царя. Очевидно направил нещо неправилно при подготовката на едно от царските оръжия. Когато царят взел от приятеля си оръжието и стрелял с него, се случило така, че изгубил палеца на ръката си. Анализирайки ситуацията, приятелят му както обикновено изрекъл:
– Това е за добро!
На това царят отговорил:
– Не, това няма как да е за добро! – и наредил да изпратят веднага близкия му приятел в затвора.
Минало малко повече от година и царят ловувал в район, в който според него, можел да се чувства напълно безопасно и спокойно. Но за зла беда канибали го взели в плен и отвели в селото си заедно с всички останали. Завързали му ръцете, събрали купчина дърва за огрев, направили стълб и го вързали, подготвяйки го за кладата. Когато приближили и погледнали отблизо, малко преди да запалят огъня, те забелязали, че на царят му липсва палец на едната ръка. Поради суеверие те никога не ядели този, който имал някакъв недъг на тялото. Развързали царя и го пуснали да си ходи.
Върнал се вече у дома, изпатилият цар си спомнил случката, когато загубил пръста си и почувствал вина за своята реакция към приятеля си от детството. Тутакси отишъл в затвора, за да разговаря с него.
– Ти се оказа прав, – казал той, – това, че изгубих палеца си, беше на добро.
И му разказал набързо всичко, което се случило с него в тази ситуация.
– Сега много съжалявам, че те пратих в затвора, очевидно това беше много лошо и неправилно от моя страна.
– Не, – казал приятелят му, – това е за добро!
– За какво говориш? Нима искаш да кажеш, че е добре, че пратих за цяла една година приятеля си в затвора?
– Това е било за добро! Ако не бях попаднал в затвора и аз щях да съм там заедно с теб.