5 начина да се справим с „усмихващата се депресия“ – как да я разпознаем и разберем причините за нея

5 начина да се справим с "усмихващата се депресия" – как да я разпознаем и разберем причините за нея

Нина стоеше сред останалите усмихнати гости на сватбата на най-добрата си приятелка. Разбира се, видяха я, че плаче, но това бяха сълзи на радост заради щастието на булката.

Или пък не?

Външно Нина изглежда като другите – щастливи и весели млади жени. Но тя е преизпълнена с болка, чувство на нещастие и нетърпимо чувство на самота.

"Заобиколена съм от приятели, които ме обичат и аз ги обичам", казва тя. „Какво ми е тогава? Защо не мога да бъда щастлива вътрешно така, както и външно?".

Нина страда от изключително болезнена форма на депресия, характерна предимно за жените и която се нарича "усмихваща се депресия".

Това е сериозно разстройство с нетипични симптоми, така че много хора не знаят, че преживяват депресия и не се обръщат за помощ.

Хората с "усмихваща се депресия" често са в партньорство или брак, имат работа и добро образование. В техният публичен и професионален живот няма проблеми. Тяхната фасада изглежда перфектно.

В проучване, проведено с участието на 2 хиляди жени, 89% от тях признават, че страдат от депресия или тревожност, но крият проблемите си от приятели, семейството и колеги по време на работа. Тези жени са били успешни – понякога дори твърде успешни – във всички области на живота, но не могат да признаят, че изпитват депресия.

Именно способността успешно да функционира всичко прави "усмихващата се депресия" трудна за излекуване. Тъй като тези жени не дават впечатление на нещастни и потиснати, те не смятат, че трябва да търсят помощ.

Какво можете да предприемете, ако вие самите или близък ваш човек страда от симптоми на "усмихната депресия"?

1) Първата стъпка по пътя към справянето с всеки психологически проблем, е да признаете неговото наличие.

Това е трудно за хората с "усмихваща се депресия", защото те са свикнали да игнорират чувствата си. Те не искат и да чуят за депресия, не признават симптомите ѝ от страх да не минат за "слаби". Но чувството на тъга, самота, чувство на безнадеждност и тревожност са признаци на емоционално разстройство, а не на слабост. Това е част от широката гама от човешки емоции, които се появяват у нас по силата на едни или други причини, изразявайки нужда от подкрепата на околните.

2) Поговорете с тези, на които имате доверие.

Хора със симптоми на "усмихваща се депресия" са свикнали да задържат своите чувства в себе си.

Те смятат, че околните няма да разберат чувствата им. Опасяват се, че близките ще бъдат толкова погълнати от тяхната болка, че няма да им помогнат да се справят с нея. Тези жени са убедени, че няма човек, който да е в състояние да ги избави от болката.

В действителност никой няма да ви отърве от негативните чувства. Но понякога е достатъчно да ги облечете в думи и да споделите с друг човек, на когото имате доверие и с когото ви е комфортно.

Това е вече първата стъпка към промяната. Невролозите и психиатрите отдавна знаят за това и именно тази е основната причина, поради която терапията, основана на разговор, помага на пациентите да се чувстват по-добре.

Изберете човек, на когото имате доверие – приятел, роднина или професионалист – и му разкажете какво чувствате.

Можете да започна историята си, че в живота ви всичко е добре и вие не се разпадате на части, но не винаги се чувствате толкова щастливи, колкото изглежда. Вие не ги молите да ви избавят от неприятните емоции, вие просто искате да разберете, ще ви донесе ли облекчение разказът за това, което носите в душата си.

Ако не сте свикнали да обсъждате чувствата си, може да изпитвате тревожност, безпокойство, дискомфорт и дори стрес. Но дайте на себе си и на другия човек малко време. Ще се изненадате какъв положителен и дълготраен ефект е заключен в един обикновен израз на емоциите.

3) Укрепване на самооценката.

Колебанията в самочувствието са напълно нормални, но ако се чувстваме зле, тогава ставаме още по-критични и жестоки към себе си, смачквайки самооценката си, когато тя вече е и без това нула.

Мислете за самочувствието си за на нещо като "емоционална имунна система" и работете върху неговото укрепване. Обърнете се към себе си със съчувствие и подкрепа, които бихте изразили към друг човек, приятел, страдащ от нетърпимост, ненавист към себе си.

4) Ако приятелката ви страда от "усмихваща се депресия", следвайте няколко правила, изслушвайки я.

Първо, признайте ѝ, че не можете да я избавите от болезнените емоции.

На второ място, не се стремете да я утешите веднага. Напомнете на приятелката си, че тя е обичана, дори ако не е толкова съвършена, колкото иска да бъде.

И на трето място, просто ѝ позволете да се изговори. Слушайте активно – т.е. дайте ѝ да разбере, че слушате и осъзнавате онова, което казва.

Ако чувствате, че трябва да се предприемат никакви действия, след като приятелката ви е споделила чувствата си, първо обсъдете това с нея. Изразете своята загриженост и кажете как смятате да помогнете. Слушайте и следете внимателно реакцията ѝ.

5) Не забравяйте, че никой не е съвършен.

Депресията, включително "усмихнатата депресия", често се подхранва от убеждението, че не сте достатъчно добри, въпреки всички усилия. Това е прекрасно – да имате амбициозни стандарти, но е важно и да разбирате, когато сте си поставили прекалено високо летвата.

Проявете съчувствие към себе си. Помислете, какво бихте казали на приятел, който е свикнал да живее по завишени стандарти.

Депресията често върви ръка за ръка с нереалистични изисквания към себе си. Опитайте се да ги смекчите. Напомняйте си, че вие сте човек – което означава, че имате добри и лоши качества, силни страни и слабости, достойнства и недостатъци.

Ако ви е трудно да разберете себе си, не се отчайвайте. Всъщност, повечето хора не са в състояние да се справят със своите чувства сами. Ето защо се нуждаем от приятели, семейство, домашни любимци – и психотерапевти!