Веднъж таралежите решили да отидат на екскурзия.
В Ада.
На всички е известно, че Ад на земята не съществува, но таралежите с това няма да ги спреш. Те са животни решителни. И с игли.
Ако нещо го няма в природата не им пречи. Те ще го намерят. По-лоши са от данъчни. Да са хора все ще успееш да им обясниш, да им поплачеш на рамото. А те – животинки. Не разбират твоя плач.
На портата на Ада се почукало. Дяволът, дежурен в приемната, плеснал по крака си с опашка и дръпнал вратичката на прозорчето за оглед.
– Кой е там? – сънено попитал. И подскочил - нямало никого.
– Таралежи, – чул се отговор.
– Какви таралежи? – не разбирал дяволът.
– На екскурзия!
– Каква екскурзия? – занервничил той.
– Обзорна. В Ада, – чуло се зад вратата.
– И защо ви е екскурзия в Ада? – изненадал се дяволът.
– Трябва ни! – отговорили таралежите.
– Сега при нас е обяд. Затворено е. И като цяло днес не е екскурзионен ден. И седмицата не е. И месеца.
Помислил малко, почесал се между рогата.
– И годината! – добавил и затръшнал вратичката.
– Ние така или иначе ще влезем, – предупредили таралежите – по-добре отворете с добро.
– За нищо на света няма да влезете! Нашата врата дори динамит не може да я отвори!
– А, това вече зависи от количеството динамит, – се чуло зад вратата.
Когато дяволът вече летял във въздуха се чували нецензурни викове, но било късно. По развалините на Ада бягали и си правели снимки таралежи.
Няколкото оцелели дяволи седели на отломките и тихичко съжалявали грешниците. Те разбирали, че Ада тепърва започва. И вече ще е истински. Защото таралежите не търпели полумерки и към всичко се отнасяли много сериозно.