Популярната американски блогърка Мишел Комбс разказа как обичайните стереотипи развалят живота ни. И още за тези бонуси, които ни дава възрастта. И в края на краищата не ти остава дори да спориш!
"Преди 25 години аз четях лъскави списания, внимателно проучвах разделите за мода и красота, разучавах съветите от категориите "Как да удовлетворите любимия по 125 начина". Днес по навик гледам някои статии на тема "Как да не остарявате" или "Как правилно да остареем" и друга безвредна и безполезна плява. И това, което искам да кажа на тези, които сега са на 25-30: не си губете времето!
Половин живот се борих със стареенето, и то надделя. Защо толкова бездарно съм пропилявала времето си? Защо веднага не съм признала своето поражение и не съм се опитвала просто да живея? Не знам. Цял живот се правих на друга: по-общителна, по-разкрепостена сексуално, по-млада, по-стилна. Изгубила съм десетки хиляди часове за боядисване на сивите коси и за отслабване. И накрая си казах – стига толкова.
Преди година спрях да боядисвам косата си. Изоставих диетите и сега следя само за това храненето ми е да е пълноценно – веднъж, и вкусно – на второ място. Наддала съм 10 кг и не ми пука. Не поднових абонамента си с фитнес клуба, защото всъщност от цялата физическа активност, ми харесва единствено да тичам в парка сутрин, докато разхождам кучето. Спрях да харча луди пари за козметика, защото за ежедневния грим ми е необходим тонален крем за лице, молив за вежди и спирала.
Аз съм на 52 години, но се чувствам на 30 години. Не, не съм полудяла, аз виждам всички тези бръчки, паласки и пигментни петна. Аз говоря за вътрешното състояние, за състоянието на душата. Просто вече не се трепя на попрището "приведи тялото в състояние, съответстващо на твоето себеусещане".
За такива като мен казват „не е боец“. А аз не разбирам защо това е лошо. Да, аз избрах пътя на най-малкото съпротивление: да бъда щастлива просто така, а не въпреки.
Аз съм твърде стара, за да:
1. Мълча
Ако имам нещо да кажа, го казвам и не се страхувам дали ще бъда погрешно разбрана, неправилно чута и не се замисля за това какво ще си помислят за мен другите. Това си е техен проблем, не мой. И ако някой е бил към мен лош, държал се е обидно, засегнал ме е или нагрубил, аз няма да му мълча, а ще му кажа: "Ти си простак, говориш ужасни неща, толкова е неприятно да се общува с теб". И няма да се замислям с какво съм заслужила такава грубост. Въобще не е нужно да го заслужавам. Просто в света има простаци. И трябва да се поставят на място.
2. Да се притеснявам как изглеждам
Моят съпруг ми предложи да закусим в кафене. Отидох да се оправя и установих, че сухият шампоан (и въобще шампоанът) е свършил. А дънки аз вече два пъти сменям. И преди три години бих му казала направо, че никъде няма да ходя в този си вид. А сега се замислих, по дяволите, моят любим мъж ме вика да закуся с него. Каква е разликата мила ли съм си главата? Той ме е виждал вече тази сутрин и иска да отиде с мен на кафе. Интересува ли ме какво ще си помислят хората на съседната маса? И да, аз няма да си изгладя тениската. Аз по принцип повече не ги гладя. Те са чисти. Това е достатъчно.
3. Да имам слабости
Това не са слабости. Това са мои желания, които аз реализирам. Не се срамувам да чета булевардни романи, да слушам Лейди Гага, танцувайки си, да ям чийзкейк в 2 часа през нощта и да гледам "Живите мъртви" вече пети сезон. Защото там е Дарил.
4. Да нося неудобни обувки
Обувките са, за да се чувстваш удобно при ходене. Те трябва да бъдат меки, комфортни, съответстващи на сезона и да са по мярка. И да, аз ще сложа сандали на краката си, ако се страхувам, че в продължение на дългия ден ще ми се запарят или протъркат краката. Моят крак е по-важен от тази непоносима психологическа травма, която аз може би си нанасям чрез някакво си естетическо чувство.
5. Да се извинявам за бъркотията
Извинете, но може би вие сте ме наели да поддържам този дом чист? Нищо, че това е МОЯТ дом? Нямам настроение и не съм почистила – това ваша работа ли е?
6. Да събирам тълпа приятели
Защото не може да поканя Мери, но да не поканя Джак, а Джон, без да си спомни за Лаура. Ако искам да видя Мери, аз ще извикам само Мери. И е нормално да приема нейният отказ, ако с Джак ѝ е по-забавно.
7. Трупам боклуци
Аз съм задраскала от лексиката си израза "Може да ми потрябва за нещо". Ако точно сега не знам защо ми е тази измишльотина, тя заминава на боклука.
8. Да бъда оптимистка
Не, не във всеки човек има нещо добро. Някои хора са лоши от главата до петите. Просто торби с изпражнения. И аз няма да хабя нито минута от времето си, за да търся в този чувал с изпражнения нещо добро.
Аз съм твърде стара за много неща. И съм щастлива, че успях да осъзная това, преди да поставят над главата ми каменна плоча с надпис "Тук почива Мишел, тя цял живот живя не така, както искаше, и умря нещастна".