Дзен притча
При Такуан имало много последователи – от Иемицу, трети шогун от шогуната Токугава до прости селяни. Сред тях бил и старецът, чието име никой не помнел. Той бил малко чудноват. Един ден този старец изпратил при Такуан слугата си, който да покани след края на церемонията учителя на трапеза.
– Без значение колко скромна е моята храна, искам в къщата ми Ошо да вкуси варен ориз с ечемик, – казал старецът на слугата.
Ошо (духовен учител), обичащ това ястие, с готовност приел поканата и отишъл на гости на стареца. Там му предложили голяма купа, пълна с каша от ориз и ечемик. Но никакви подправки към кашата нямало. На масата дори типичните кисели репички, приготвени по рецепта на Ошо, не присъствали.
Обикновено непретенциозен, Такуан в този момент си помислил: "Наистина ли старецът няма да даде за ориза никаква сол?", – но да зададе въпроса така и не успял, тъй като устата му била пълна с вкусната каша. Старецът спокойно седял до госта, очаквайки края на трапезата. Когато коремът на Ошо се напълнил, той се изправил да си ходи, но старецът го спрял и попитал:
– Ошо-сан, аз те нагостих с варен ориз, а ти си тръгваш без да ми благодариш дори. Нима монасите постъпват така?
– Ти ме покани, за да се насладя на варен ориз с ечемик. Не си ме поканил да ти казвам благодаря – без колебание отговорил Ошо и бързо излязъл от къщата.
Този отговор засегнал стареца и той решил някога да компенсира за това на Ошо. Веднъж старецът се замислил как да отвърне на думите на Ошо. В същия този миг в къщата му влязъл тичайки Ошо и възкликнал:
– На улицата се лее като из ведро! Услужи ми, моля те, с чадър и гети (дървени обувки).
Старецът се зарадвал на възможността да се компенсира на Ошо и много учтиво му предложил това, което поискал. Старецът бил сигурен, че този път Ошо ще му благодари, но това отново не се случило. Учителят бързо излязъл от дома му и скоро изпратил млад монах да върне взетите вещи. Монахът, подобно на своя учител, също не благодарил на стареца, а само оставил нещата и си тръгнал.
След няколко дни Ошо и старецът се срещнали за чай. Старецът решил, че е време да каже всичко и започнал отдалече:
– Не ти провървя много този ден, когато заваля дъжд и те хвана на улицата, нали?
– Да, нямах късмет. Надявам се, че младият монах ти е върнал чадъра и гетите!
– Разбира се, върна ги. Това беше много мило от твоя страна, – казал старецът, забелязвайки, че неволно сам благодари на Ошо. Как е възможно да допусне такава грешка?
Ошо седял срещу стареца и се усмихвал. Старецът не можел повече да се въздържа и избухнал:
– Ошо-сан, ти си зле възпитан. Можеше, в крайна сметка, поне благодаря да ми кажеш!
– Ако ти кажа благодаря, по този начин аз изплащам своя дълг към теб, – казал Такуан със спокоен глас. – За себе си аз винаги ще ти бъда благодарен и никога няма да забравя добрината ти. Ако човек очаква благодарност за своята доброта, това не е истинска доброта. Не трябва да разчиташ, че ще станеш свидетел на радостта на другите и ще чуеш хвалби. Добрите дела сами по себе си трябва да доставят удоволствие – и при това, давайки нещо на другите хора или помагайки им, не трябва да очакваш награди. Такава е истинската доброта. Сам мамиш себе си, ако правиш нещо добро от тщеславие или самодоволство. По този начин позволяваш заблудата да влезе в теб. Хората са склонни към користолюбие. Правейки услуга на другите, те се стремят да получат нещо в замяна. Нищо не разбира в хората този, който не вижда разлика между доброта и интерес. Ако правиш добро, ръководейки се само от своите лични интереси, правиш грешка. Ако с всяко свое действие опитваш да помагаш на другите, никога няма да те застигне разочарование.