Веднъж с мъжа ми отидохме на кафе. Той беше млад и красив, а аз го обичах.
Аз бях със старо палто, което мразех, то провали живота ми. Заради това палто развих комплекс за малоценност. Защото, освен че не ми подхождаше, и особена полза от него нямаше – не топлеше.
Кафенето беше долнопробно, а кафето – отвратително. Потънах в мечти как ще дойде ден, когато ние с мъжа ми ще пием кафе само в добри ресторанти и само най-добро качество. Аз ще бъда облечена красиво и модерно.
Размишлявах над по-добрия живот, а съпругът ми ме гледаше със сияещи от щастие очи. Той и не подозираше, че ми е тъжно, та нали ме обича.
Съпругът ми почина млад. Аз останах сама. В живота ми след това имаше много и различни кафенета, кафета, модерни и красиви палта. Но го нямаше моя мъж.
И аз постоянно мисля за това, спомняйки си евтиното кафене и лошото кафе – че съм имала всичко, само че не съм го знаела.