Всеки ден се сблъскваме с огромно количество негативизъм, стрес и лошо настроение. Волю-неволю мнозина от нас започват автоматично да реагират на обкръжаващото по същия начин и ето как тази снежна топка само се увеличава по размер. Но в същото време доброто настроение, благодарността и други приятни чувства се предават също толкова бързо и притежават същия "вирусен" ефект, просто ние ги срещаме по-рядко. Но те са там и ето доказателство за това:
- Тръгвам сутринта от вкъщи. На входа обявление: "Скъпи съседи! Днес около 9,20 часа при входната врата са загубени 50 лева. Ако някой ги е намерил, занесете ги моля в ап. 76 на г-жа Антонина Петрова. Пенсия 220 лв.". Аз отделих 50 лв., качвам се, звъня. Отваря баба с престилка. Само като ме видя, протягащ парите, веднага ме прегърна, притисна и в очите ѝ се появиха сълзи от щастие. И каза: "Ходих за брашно, като се връщам, изваждала съм ключовете на входа – парите тогава сигурно са паднали". НО! Парите да вземе ми отказа категорично! Оказа се, че за няколко часа съм вече шестият (!!!) "намерил" бабините пари! Хора, обичам ви за това, че сте такива!
- Един път видях на улицата баба, която продаваше само едно-единствено стайно цвете – теменужка. Стана ми жал за нея, платих ѝ 10 пъти по-скъпо, отколкото тя поиска. Тя със сълзи каза: "Веднага тичам до магазина – на дядото колбас да купя". Занесох цветето у дома, на следващата сутрин то разцъфна.
- Никога не съм се смятала даже за симпатична. Наскоро моят годеник забрави да прекъсне връзката след нашия телефонен разговор. И аз чух как той говори за мен с колегата си. Как днес съм особено красива и как му е ей така, изобщо светло до мен. И колко много ме обича. Какво повече – аз заревах. За първи път се почувствах красива.
- С приятелка бяхме в МОЛ-а и спечелихме по 1 мека играчка в рекламна викторина. Разхождахме се и видяхме психически изостанало момче с баща му и подарихме играчките на него. То каза: "Благодаря". Баща му едва не се разплака. Оказа се, че момчето не е проговаряло от няколко месеца.
- Преди няколко месеца ми беше поставена диагноза алопеция (момиче съм). След курс на терапия аз напълно загубих косата си. Страшно беше да си представя как ще отида в училище и как всички ще ме зяпат. Но първият ден, в който се приготвих да отида на училище, у дома ме чакаха десет мои приятели – всички с напълно обръснати глави. Двама души от тях – момичета...
- Работя в кафе за бързо хранене. Тази сутрин мъж се приближи до касата и каза: "Зад мен стои момиче, не я познавам. Но бих искал да платя кафето ѝ. Предайте ѝ "Хубав ден". Това момиче силно се изненада първо... а след това направи същото за следващия зад нея на опашката човек. И така 5 пъти подред!
- Наскоро се връщах от института и в близост до метростанция "Автозаводска" видях ветеран от войната. Той седеше с табела до него, на която бяха наредени медали и ордени... Неговите награди, които е спечелил от войната. Той ги продаваше, за да си купи някаква храна. Аз се приближих, извадих цялото съдържание на портфейла си и му ги дадох с думите: "Вземете всичките ми пари, но не продавайте своята чест и мъжество за жълти стотинки на хора, които са недостойни...". Той се разплака, взе парите, събра ордените в дланта на ръката си и ги целуна, а после тихо през сълзи изрече: "Благодаря ти, дъще". В такива моменти ми се струва, че мога да променя света. Те ми дават надежда.
- Точно преди рождения ми ден, 9-годишната ми сестра целият ден тичаше напред-назад с горящи очи, толкова искаше да ми връчи подарък. На следващата сутрин аз, както винаги, отидох да я будя за училище. И ѝ казах: "Вече можеш да ми дадеш своята изненада". Все още не успяла да отвори очи, тя се протегна и ме прегърна със своите малки ръчички. След това залази под възглавницата и извади плик с надпис: "За скъпият ми брат за рождения му ден!". Отваряйки, аз открих една банкнота от 10 евро, две банкноти по 5 лева, една монета от 2 лв. Това бяха абсолютно всичките ѝ пари. Аз я прегърнах здраво и дълго лежах, така че тя да не види моите сълзи.
- Отдавна не е имало такава буря като днес. На работа ми казаха, че някой се върти около моята кола. Аз се втурнах навън. Всичко си беше като преди, освен шибидаха на покрива: някой го беше затворил плътно, за да не пострада колата в лошото време.
Нека да правим един на друг малки добрини. От това не само нашите души, но и целият свят ще стане по-светъл и добър.