Кратък преразказ на трактата на Сенека (лат.Lucius Annaeus Seneca. Ad Paulinum de brevitate vitae, 49г. пр.н.е.), в който чрез писмата си до своя приятел Помпей Паулина разсъждава за преходността на живота.
Повечето смъртни се оплакват от коварството на природата. Раждаме се за толкова кратко и отреденото ни време преминава толкова бързо, че с изключение на малцина си отиваме, без да сме готови за смъртта.
Не, нямаме малко време, а много време губим!
Даден ни е достатъчно дълъг живот, който е повече от достатъчен за постигане на велики неща, ако го разпределяме умно. Но ако не го насочим към постигане на целите си, ако в нашата разточителност и небрежност позволяваме той да изтича през пръстите ни, когато удари последния ни час се учудваме, че времето, чийто поток не сме забелязали, е свършило.
Ние се давим в ненаситна алчност, в суетата на безплодни дейности, в пиянство, в мързеливо тщеславие, в малодушие. Повечето хора се отдават в доброволно робство за преследване на чужди цели и завиждат за богатството на хората, чиито цели преследват. Други не преследват конкретна цел, а постоянно се хвърлят от една на друга с нестабилно, непостоянно, самозащитаващо се лекомислие. Трети изобщо не са устремени към нищо, те нямат водеща цел и краят на живота ги достига в поредната им сънлива прозявка.
От всички страни ни притискат пороци, които не позволяват да вдигнем очи и да видим истината, какво ни влече към дъното, към което ни примамват нашите страсти. Човек не е в състояние да се освободи и да дойде на себе си.
Погледнете онези, чието щастие кара всички да се замайват. Те се задушават под тежестта на собственото си богатство, от ежедневното им задължение да блестят с ум и красноречие. Губят здравето си в безкрайни наслаждения, а нескончаемия поток от клиенти прави почивката им невъзможна.
Цялата работа е в това, че живеем, забравяйки за своята преходност. Пилеем времето си наляво и надясно, сякаш имаме неизчерпаем запас от него.
Боим се от всичко на света като смъртни и искаме всичко от света като безсмъртни.
Няма по-трудна наука за заетия човек от науката за живота. Учители много за всякакви други науки, а да се научиш да живееш е само твое задължение и отнема цял живот. Освен това през него трябва да се научиш и как да умреш.
Чуйте щастливците, които според всички имат всичко, как понякога, избягали от суетата, казват: „Не ми дават да живея.“ Разбира се, не дават. Всеки се носи през живота с бързина, стремяща се към бъдещето и изпълнен с отвращение към настоящето.
Този, който всеки миг от своето време ползва за своите цели, който всеки ден подрежда така, сякаш той е целия му живот, чака утре без надежда и без страх.
Нека се намесват съдбата и щастието, те нямат значение. Към неговия живот има само какво да се добави, няма какво да се отнеме.
Да отлагаш нещо за бъдещето е най-добрия начин да си пропилееш живота. Всеки ден ви е отнет, вие отдавате настоящето в замяна на обещание за бъдещето.
Очакването е основната пречка в живота, то зависи от утрешния ден и убива днешния. Опитваш се да се разпореждаш с нещо, което е в ръцете на късмета, изпускайки това, което е в твоите собствени. Но бъдещето е неизвестно. Живей сега!
Сегашното време е момент, толкова кратък, че някои не признават неговото съществуване. Той винаги се движи напред с главоломна скорост, минава преди да си усетил, че е настъпил и никога не спира. За заетите хора съществува единствено този кратък миг, но дори той им се отнема, ангажирани в много неща едновременно. Има хора, привидно винаги заети, но всъщност намиращи се в заето безделие.
Най-кратък и тревожен е животът на хора, които не помнят миналото, пренебрегват настоящето и се страхуват от бъдещето. Когато дойде краят, тези нещастни хора осъзнават твърде късно, че през целия си живот са били заети с нещо, но не са направили нищо.
Всичко, което се дължи на късмета, е крехко. Колкото по-високо ви е вдигнала случайността, толкова по-лесно е падането.
Тези, които заспиват с чужди сънища, ходят, равнявайки се по чужди стъпки, обичат и мразят по заповед и искат да знаят колко кратък им е живота, е по-добре да помислят всъщност колко от живота им е техен.
Но те са мнозинство, не дават един на друг покой, правят се взаимно нещастни, животът им тече безплодно, безрадостно, безполезно. Независимо колко дълго са били на земята, те са живели толкова малко, като догаряща свещ.