Учението на Ошо представлява хаотична мозайка, съставена от елементи на будизъм, йога, даоизъм, сикхизъм, гръцка философия, суфизъм, европейска психология, тибетски традиции, християнство, хасидизъм, дзен, тантризъм и други духовни течения, преминали през системата на собствените му възгледи. Самият той говори за това така: "Аз нямам система. Системите могат да бъдат само мъртви. Истината е извън конкретни форми, определения, вербални формулировки, практики, логика, а нейното постигане се извършва хаотично, а не систематично".
И в това е ценността на неговите съвети. Те помагат да изградим свой собствен мироглед, извън рамката на всяко друго учение. А собственият опит и получените "чрез себе си" изводи са най-ценната валута.
Откъс от работата му "Зрялост. Отговорността да бъдеш себе си":
"Зрелият човек притежава достатъчно цялост, за да бъде сам. И когато един зрял човек дава любов, той я дава без всякакви полепнали по нея тайни нишки – той просто дава.
Основният проблем с любовта е първо да станем зрели. След това ти ще си намериш зрял партньор; тогава незрели хора съвсем няма да те привличат. Точно така се случва.
Ако си на двадесет и пет години, ти няма да се влюбиш в двумесечно бебе. По същия начин е, ако си зрял човек психологически, духовно, ти няма да се влюбиш в дете. Това не се случва. Това не може да бъде, ти виждаш, че това е безсмислено.
Когато един зрял човек дава любов, той чувства благодарност за това, че си я приел, а не обратното. Той не очаква, че ти ще бъдеш благодарен за това – не, изобщо не, той дори няма нужда от твоята благодарност. Той благодари на теб за това че си приел любовта му.
И когато двама зрели човека са влюбени, се случва един от най-големите парадокси на живота, едно от най-красивите явления – те са заедно, но в същото време са безкрайно сами.
Те до такава степен са заедно, че са почти едно цяло, но тяхното единство не разрушава индивидуалността им – фактически, то я увеличава, те стават по-индивидуални.
Двама зрели човека си помагат един на друг в любовта да станат по-свободни. Няма никаква политика, никакви дипломации, никакви опити да подчините на себе си другия. Как можеш да се опитваш да подчиниш човека, когото обичаш? Само помисли за това – подчинението е вид ненавист, омраза, гняв, враждебност. Как може дори да мислиш за това, че е възможно да подчиниш на себе си човека, когото обичаш?
Ти искаш да видиш този човек напълно свободен, независим; ти искаш да му дадеш повече индивидуалност. Ето защо аз наричам това велик парадокс: те са заедно дотолкова, че почти са се слели в едно, но все пак в това единство остават индивидуалности.
Техните индивидуалности не се смесват – те са подсилват. Един друг се обогатяват в свободата си".
Източник: "Ошо: Зрялост. Отговорността да бъдеш себе си"