Занижената самооценка ни пречи да изградим здрави отношения и кариера, предизвиква неврози и зависимост. Американският психотерапевт Janet G. Woititz предлага конкретни съвети, които ще помогнат за намаляване на стреса в отношенията и повишаване на самочувствието.
- Единственият начин да осъзнаете кой сте вие, е да намерете това, което е точно за вас, което ви приляга.
- Само по себе си обсъждането на проблемите в отношенията вече намалява страха от изоставяне.
- През цялото време се опитвате да разберете и спазвате нормите. Хората с ниско самочувствие е важно да знаят и разберат, че понятието "нормалност" не съществува. По-ефективно е да си зададете въпроса: какво за вас е наистина важно? Какво е важно за семейството ви?
- Първата стъпка в преодоляването на всеки лош навик е нейното осъзнаване. Просто наблюдавайте себе си. Вместо да се занимавате със самообвинения, опитайте да разберете сам себе си, да се опознаете, анализирайте поведението си. Когато човек започне да гледа на себе си честно и без осъждане,той може да отдели себе си от своето поведение, в състояние е да се променя, развива и расте.
- Чувствата не могат да бъдат правилни или неправилни. Те просто са. Ако смятаме чувството си за неправилно, то към него се добавя чувството за вина и това още повече влошава ситуацията. Гняв, който усещате, и то реален. Ако решите, че изпитваното чувство на гняв е погрешно и вместо това трябва да проявявите съчувствие, това няма да помогне. Не бива да подменяте едно чувство с друго.
- Напълно да се преодолее чувството на самота е невъзможно, но има начини да се намали. На първо място трябва да поемете риска да се отворите, разкриете за околните. Най-добрият начин да получите това, което искате, е да започнете да го правите. Ако искате да бъдете обичани, първо сами предложете любовта си на другите хора. Това е риск – да бъдете разбрани неправилно, изоставени. Но избягвайки риска, се обричате на самота. Ако поемете риска, получавате възможност за промяна. Недостатъчно е да се пробва само веднъж. Обещайте си, че всеки ден малко по малко ще влизате в контакт с другите хора.
- Има добро групово упражнение, което показва, че самокритиката винаги е много субективна. Участниците сядат в кръг, задачата е да се освободят напълно или частично от тези качества, които повече не искат да притежават. Ако отхвърлените качества се харесат на някого, той или тя може да ги присвои. Обикновено някой от участниците казва, че иска да се избави от своите задръжки и това качество няма време, за да стигне до центъра на кръг, тъй като друг вече е заявил, че би искал да го вземе, защото той, напротив, е хиперактивен. Друг пък казва: "Аз искам да се избавя от чувството на вина" – и веднага получава отговор: "На мен ми трябва малко от твоята вина. Аз пък се чувствам твърде егоистично". Това упражнение показва, че трябва да изучаваме чертите си. В каква степен те са полезни за нас? Колко силно ни пречат? Очевидно е, че осъждането на себе си и собствените ни недостатъци не носи полза. Когато вземате решение да бъдете себе си, получавате много повече възможности.
- Остра реакция по незначителен повод – например, приятел отменя срещата в последния момент – обикновено е свързано с нашето минало. Нещо подобно вече се е случвало преди – веднъж или много пъти, обикновено в детска възраст. Първото нещо, което трябва да направите е ясно да определите в какви случаи започвате остро да реагирате. Доколко вашата реакция отговаря на обстоятелствата? Струва ли си ситуацията да се реагира така остро? Ако тези въпроси предизвикват у вас желанието да се защитавате, това означава, че и в действителност твърде остро реагирате на тази ситуация. Първата стъпка към преодоляване на тези реакции – да осъзнаете тяхната същност и разберете, че тяхната причина се крие в миналото. Друг начин – съзнателно да промените навиците си. Запитайте се – колко сте привързани към обичайните си привички. Можете ли да се приберете вкъщи по друг път? Или да отидете в магазина в сряда, а не в четвъртък, както обикновено? Можете ли да промените плановете си, при това без да се дезориентирате? Това е вашият шанс да станете по-гъвкави. Гъвкавостта в една област дава възможност да развиете гъвкавост и в други области.
- Помислете кои хора присъстват в живота ви и каква е същността на отношенията ви с тях. Получавате ли от околните толкова, колкото давате? С какво тези хора са по-силни или по-слаби от вас? Може би, ако обективно оцените обкръжението си, ще видите, че давате на хората повече, отколкото получавате от тях. Тогава ще трябва да промените своя социален кръг и да поддържате отношения само с хора, които са способни на симетрични отношения. Възможно е да се случва така, защото самите вие не позволявате околните да направят нещо за вас. Смятате се за достатъчно силен, за да се грижите за себе си сам, но трябва да дадете възможност и на другите хора да участват в живота ви.
- Ако ден след ден си казвате: "Защо да остана с този човек? Защо не мога да отхвърля всичко това?“ – редно е да преосмислите отношенията си. Хората, които не заслужават нашата лоялност, често са много критично настроени към нас. Те често говорят, че именно вие не сте такива. Бъдете внимателни, когато чуете това – за кого всъщност говори човекът? Наистина ли тези твърдения се отнасят до вас или този човек проектира върху вас собствените си недостатъци?
Тези чувства не трябва да се превръщат във ваши, вие само можете да покажете съпричастност, емпатия и състрадание. Възможно е да са ви въвлекли в нездравословни отношения, играейки си с чувството за вина. Ако лесно ви манипулират на базата на това чувство, вие започвате да мислите, че сте задължен за нещо на човека отсреща. "Той е добър с мен. Той се грижи за мен".
Да се чувствате виновни или задължени по тези причини е крайно неправилно. Вие не дължите нищо на хората или даден човек за това, че те (той) са ви подкрепяли. Вие имате собствена стойност. Ако се чувствате задължен за това, че са ви подкрепили, по този начин казвате: „Нищо не струвам“.
11. Ще придобиете увереност в себе си, ако можете да решите задачите, които сами сте си поставили. Задачите могат да бъдат прости или сложни, но трябва да бъдете уверени, че са постижими. Не винаги всичко се получава. Ако нещо се получи – това е страхотно и не е случайно, вие сте заслужили успеха си. Възнаграждавайте себе си за свършената работа. Винаги помнете нещата, които ви се отдават. Не ги игнорирайте. Използвайте ги като основа, за да се превърнете в цялостна личност.