Един търговец изпратил сина си при най-големия мъдрец за тайната на щастието. Четиридесет дни момчето вървяло през пустинята, докато не видяло на върха на планината прекрасен замък. Там живеел и Мъдрецът, когото търсел. Противно на очакванията, замъкът изобщо не приличал на уединена обител на праведник, а бил пълен с народ: сновейки напред-назад, търговци предлагали стоката си; по ъглите разговаряли хора, малък оркестър свирел нежна мелодия, а в средата на залата имало маса, отрупана с най-добрите и изискани ястия, които можело да има по тези места. Мъдрецът обикалял гостите си и младежът трябвало да изчака своя ред два часа.
Най-после Мъдрецът изслушал защо е дошъл при него, но казал, че сега няма време да му обясни тайната на щастието. Нека младежът се разходи из замъка и да се върне в тази зала след два часа.
– И още една молба имам към теб, – казал той, протягайки към младежа чаена лъжичка с две капки масло. – Вземи със себе си тази лъжичка и внимавай да не разлееш маслото.
Младежът, не сваляйки очи от лъжичката, започнал да се изкачва и да слиза по дворцовите стълби, а два часа по-късно стоял пред Мъдреца.
– Е, – казал тогава Мъдрецът. – Харесаха ли ти персийските килими в трапезарията; градината, която изкусни майстори са оформяли цели десет години; старинните томове и пергаменти в библиотеката ми?
Притеснен младежът признал, че не е видял нищо, защото цялото му внимание било насочено към тези капки масло, които му поверил домакина.
– А сега се върни обратно и погледни всички чудеса в моя дом, – казал тогава Мъдрецът. – Не бива да се доверяваш на човек, докато не разбереш къде и как той живее.
Младежът взел лъжичката и отново продължил обиколката си из замъка. Но този път не бил толкова скован и разглеждал чудесата и редките предмети, всички произведения на изкуството, украсяващи стаите. Огледал градините и заобикалящите замъка планини, оценил красотата на цветовете и на изкусно разположените картини и статуи. Връщайки се при Мъдреца, той подробно изброил всичко, което видял.
– А къде са онези две капки олио, които те помолих да върнеш без да изливаш? – попитал Мъдрецът.
И тогава младежът видял, че ги е излял.
– Ето това е и единственият съвет, който мога да ти дам, – му казал най-мъдрият сред мъдрите.
– Тайната на щастието е в това да видиш всичко, с което е прекрасен и известен този свят, но никога да не забравяш за двете капки масло в чаената лъжичка.
Из "Алхимикът" Паулу Коелю