Ние можем да се разочароваме от света само ако имаме изградена представа какъв трябва да бъде той. Точно това и ни пречи да се порадваме на красотата му.
Ядосваме се, че светът е несправедлив към нас, излагаме недостатъците на уредбата му. Размишляваме какво би трябвало да се промени.
Идеите за идеален свят, резултат от несъответствията с нашите представи, са винаги пасивни заемки от философски клишета. Стремим се да постигнем промени, използвайки пошлите конструкции, на които е способно нашето ограничено въображение.
Ръководим се от безвкусните идеи за добро, справедливост, всеобща любов и други наложени парадигми, които в цялост са опит да напаснем света към себе си.
Не сме способни да видим естествената му красота, не защото сме прекалено взискателни, а в резултат от невъзможността да се освободим от нашите примитивни очаквания и концепти.
Ако се върнем към детството и успеем да погледнем света с необременени от очаквания очи на дете, ще го видим такъв, какъвто е.
Само трябва да внимаваме да не се задушим от изблика на красота.